Жул Верн (АТК): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Товар: източник и намаляване на размера на картинката
Ред 154:
Отделянето е извършено на [[5 септември]], в 23:29 [[Точно време по Гринуич|GMT]], под контрола на Центъра за контрол на полета на АТК и на Центъра за управлението на полетите в Москва.
 
След отключването на скачващите механизми корабът бива оттласнат с ниска скорост от пружина. След една минута пасивен полет, на три метра от МКС, той започва отдалечаване от станцията чрез ориентационните си двигатели. За 22 минути той достига точка, разположена на 5 km от станцията, точно под нея.<ref>{{cite news|url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/7598980.stm|title='Jules Verne' begins final voyage|date=2008-09-05|publisher=BBC|accessdate=2008-11-16}}</ref> Там автоматичната система, която следи за подаване на команда за аварийно отдалечаване от МКС, е изключена.
 
До 29 септември „Жул Верн“ лети по орбита с височина около 330 km, малко под тази на МКС.
 
=== Деорбитиране ===
[[Картинка:Jules Verne Automated Transfer Vehicle re-enters Earth's atmosphere.jpg|250п|мини|АТК Жул Верн навлиза в земната атмосфера югозападно от [[Таити]].]]
 
На 29 септември в 10:00 часа по GMT, чрез 6-минутно включване на главните двигатели на кораба е извършена първата деорбитираща маневра. Тя го прехвърля на остро елиптична орбита. Той се движи по нея още 2 обиколки около Земята; целта е в момента на деорбитирането да бъде точно под МКС.
 
В 12:58 часа, чрез 15-минутно включване на главните двигатели е извършена втората деорбитираща маневра. Тя забавя кораба до около 7,6 km/s, и той навлиза в 13:31 ч. в земната атмосфера на височина около 120 km, над необитаем участък на [[Тихи океан|Тихия океан]] на изток от [[Австралия]] и на изток-североизток от [[Нова Зеландия]]. На височина около 75 km корабът се разпада (очаквало се е това да стане на височина 65 km) и последните остатъци от него достигат повърхността на океана 12 минути по-късно, на около 2000 км на изток от Нова Зеландия<ref>{{en икона}} {{cite news | title = Successful re-entry marks bright future for ATV | publisher = [[Европейска космическа агенция]] | url = http://www.esa.int/esaCP/SEME556EJLF_index_0.html}}</ref>, <ref>{{en икона}} {{cite news | title = Jules Verne re-entry video | publisher = [[Европейска космическа агенция]] | url = http://www.esa.int/esaCP/SEMI696EJLF_index_0.html}}</ref>. Очаква се първо да са се отчупили слънчевите батерии (около две и половина минути след навлизането в атмосферата), след това да са се разпаднали скачващият възел, защитното покритие и накрая основните структурни елементи.
 
Освен от астронавтите в МКС, чрез руския ултравиолетово-спектрометричен инструмент ФИАЛКА, навлизането се следи чрез мощни [[камера|камери]] и [[спектрометър|спектрометри]] и от два наблюдателни самолета — един Gulfstream-V и един DC8. Целта на следенето е да се наблюдава точната последователност на разпадането и изгарянето на кораба в земната атмосфера. Чрез анализ на спектъра на горене в различните моменти се прави преценка кога кои елементи на кораба изгарят. (Различните елементи съдържат различни материали, с различен спектър на горене — защитните панели и корпусът са предимно от [[алуминий]], горивните резервоари от [[титан]], и т.н.). Камерите помагат да се установи как точно се разпада корабът. Тази информация се сравнява с информацията от компютърния модел на разпадането му, за да бъде моделът усъвършенстван и използван при проектирането на бъдещ вариант на кораба с модул за обратно връщане на Земята.
 
== Технически проблеми ==