Стефан Караджа е роден на 11 май 1840 г. в село Ичме (днес Стефан Караджово), Ямболско. Учи в [[Тулча]], но поради липса на средства напуска училище. Побеждава по време на сватба прочутия турски борец Гаази Плиса. Укрива се известно време, преследван от турците, след което емигрира в [[Румъния]], а после постъпва в Първа българска легия в [[Белград]].
Няколко пъти преминава [[Дунав]]а с революционни задачи. През 1867 г. постъпва във Втората българска легия. През 1868 г. я напуска и заминава за Румъния. Там се среща с [[Хаджи Димитър]]. На [[6 юли]] двамата начело на чета от 129 души минават Дунав при село [[Вардим]]. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е ранен тежко и e пленен от изпратените от председателя на Държавния съвет [[Мидхад паша]] войски и полиция. След това, на 12 юли, е откаран в Търново и по-късно в Русе. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване. На 31 юли 1868 г. е обесен. Погребан е от [[Баба Тонка|баба Тонка]] Обретенова, която запазва черепа му.
<center>
<gallery>
Картинка:Stefan-Karadja2.jpg|Стефан Караджа
Картинка:Stefan_Karadza.jpg|Стефан Караджа в четническа униформа
Картинка:Vidul Stransky Stefan Karadja.jpg|Видул Странски и Стефан Караджа
Картинка:Stefan-Karadzha-zname.jpg|Знамето на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
