Филип Филипов (режисьор): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кат Български шахмат
Ред 9:
| починал-място=[[София]], [[България]]
}}
'''Филип Кирилов Йорданов''' (1914-1983) с псевдоним '''Филип Филипов''' е български театрален режисьор, педагог и обществен деец.
 
'''Филип Кирилов Йорданов''' (1914-1983) с псевдоним '''Филип Филипов''' е български театрален режисьор и обществен деец.
 
== Биография ==
Роден в гр. Варна на [[24 юли]] [[1914]] г. През [[1934]] г. постъпва в [[театър Т-34]], а през [[1935]] г. - в Театър-студия на Боян Дановски. През [[1942]] г. е приет в школата на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]], ученик на [[Николай Масалитинов|Н. О. Масалитинов]]. Ръковорител на Театър-студио „Фронтовак“. От [[1946]] г. е доброволен стажант-режисьор в Народния театър. На 6 май 1947 г. е премиерата на първата му постановка „Вълци и овце“ от [[Александър Островски|А. Н. Островски]]. През [[1948]] г. става [[доцент]] във [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ „Кр. Сарафов“]]. Става лауреат на [[Димитровска награда]] за спектаклите „Великата сила“, „Майка на своите деца“ и „Почивка в Арко Ирис“. През [[1950]] г. става [[професор]]. През [[1957]] г. е назначен за директор и художествен ръководител на Народния театър „Иван Вазов“. През [[1963]] г. получава званието [[„НароденНароден артист“артист]].
 
На [[28 февруари]] [[1967]] г. е премиерата на постановката му „Имат думата аристократите“, с която се открива [[Сълза и смях|Нов драматичен театър „Сълза и смях“]], на който е основател и пръв художествен ръководител. Председател на Българския център на [[Международния театрален институт - ITI]] до [[2 август]] [[1983]] г., когато умира.
Роден в гр. Варна на [[24 юли]] [[1914]] г. През [[1934]] г. постъпва в [[театър Т-34]], а през [[1935]] г. - в Театър-студия на Боян Дановски. През [[1942]] г. е приет в школата на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]], ученик на [[Николай Масалитинов|Н. О. Масалитинов]]. Ръковорител на Театър-студио „Фронтовак“. От [[1946]] г. доброволен стажант-режисьор в Народния театър. На 6 май 1947 г. е премиерата на първата му постановка „Вълци и овце“ от [[Александър Островски|А. Н. Островски]]. През [[1948]] г. става [[доцент]] във [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ „Кр. Сарафов“]]. Става лауреат на [[Димитровска награда]] за спектаклите „Великата сила“, „Майка на своите деца“ и „Почивка в Арко Ирис“. През [[1950]] г. става [[професор]]. През [[1957]] г. е назначен за директор и художествен ръководител на Народния театър „Иван Вазов“. През [[1963]] г. получава званието [[„Народен артист“]].
 
На [[28 февруари]] [[1967]] г. е премиерата на постановката му „Имат думата аристократите“, с която се открива [[Сълза и смях|Нов драматичен театър „Сълза и смях“]], на който е основател и пръв художествен ръководител. Председател на Българския център на [[Международния театрален институт - ITI]] до [[2 август]] [[1983]] г., когато умира.
 
Дългогодишен преподавател във ВИТИЗ „Крюстьо Сарафов“ на няколко поколения актьори и режисьори. Сред учениците му са [[Крикор Азарян]], [[Красимир Спасов]], [[Георги Георгиев-Гец]], [[Никола Анастасов]], [[Георги Русев]], [[Виолета Бахчеванова]], [[Васил Стойчев]], [[Вълчо Камарашев]], [[Иван Самоковлиев]], [[Антон Радичев]], [[Йордан Биков (актьор)|Йордан Биков]] и др.
 
През периода от 1964 до 1966 г. е председател на [[Българска федерация по шахмат|Българската федерация по шахмат]].
 
== Избрани постановки ==
Ред 35:
 
== Външни препратки ==
 
* [http://bgtheater.hit.bg/ Страница, посветена на Филип Филипов]
 
[[Категория{{СОРТКАТ:Български режисьори|Филипов, Филип]]}}
[[Категория:Български режисьори]]
[[Категория:Български шахмат]]