Григорий Климов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Koprinen (беседа | приноси)
Koprinen (беседа | приноси)
Ред 17:
Въпреки това през [[1941]] г. Григорий Климов (по рождение Игорь Борисович Калмыков, известен и под името Ралф Вернер) успява да завършви с отличие Новочеркаския индустриален институт със специалност електротехника.
 
През [[1945]] г. завършва Военно-дипломатическата академия в [[Москва]] и е изпратен на работа в [[Берлин]] като главен инженер на съветската военна администрация в [[Германия]]. През [[1947]] г. получава заповед да се върне в Москва (поради това че е син на "враг на народа"), но след дълги размишления избягва в [[Щутгарт]], [[Западна Германия]], където писателят започва първата си книга, която е публикувана по-късно под заглавието „Песента на победителя” под псевдонима Григорий Климов.
 
Тази книга на Климов е преведена на няколко езика и се разпродава в 17 милионен тираж, а Холивуд я екранизира.
През [[1949]]–[[1950]] г. работи в [[Централно разузнавателно управление на САЩ|ЦРУ]] по строго засекретената тема „Подриване на комунистическата система с помощта на хора от специален тип - хора с комплекс за власт (комплекса на латентна [[хомосексуалност]] на [[Владимир Ленин|Ленин]])“ с кодово название ''Харвардски проект''.
Името на Григорий Климов става популярно, макар и никой да не е знаел кой точно се крие зад него.
 
ПрезЗа спецслужбите, обаче това не е тайна и през [[1949]]–[[1950]] г. работи в [[Централно разузнавателно управление на САЩ|ЦРУ]] по строго засекретената тема „Подриване на комунистическата система с помощта на хора от специален тип - хора с комплекс за власт (комплекса на латентна [[хомосексуалност]] на [[Владимир Ленин|Ленин]])“ с кодово название ''Харвардски проект''. Григорий Климов, по-късно, остро осъжда участието си в Харвардския проект, съжалява за този период от живота си, но пък именно той е послужил като основа за написването на някои от най-знаменитите му романи.
 
През периода [[1951]]–[[1955]] год. е председател на ''Централното обединение на следвоенните емигранти от СССР'' (ЦОПЭ) и главен редактор на списанията „Свобода“ и „Антикомунист“ (последното на немски език).
Line 27 ⟶ 30:
През 1958 г. постъпва на работа по специалността си в проектантско бюро и се оженва. Отттам е изпратен във Виетнам като член на приемна комисия по електрически инсталации на помещения в строящо се военно летище. В останалото време през 60-те живее като типичен среден американец, без особени събития.
 
През 1970, на 52 години, напуска работа и живее от доходите на притежаваните от него акции и публикации. Продължава да пише и в същата година Климов публикува „Князът на този свят”, след пет години следва и нейното продължение „Името им е легион”, последвана от „Протоколи на съветските мъдреци”.
От 1988 до 1990 г. Григорий Климов записа, а после и издаде във вид на аудиокниги „Червената Кабала”, „Божи народ”- 35 видеокасети всяка по два часа.
 
Григорий Климов е единственият писател, който е работил и в съветската армия и в американските спецслужби, в отделите им, които разработвали най-страшните методи за водене на психологическа война. Григорий Климов е сред малцината писатели в световен мащаб, които са били в постоянен досег с тайните на нашето съвремие – тайните кухни на военните конфликти и на революциите, политическите убийства и на плановете за тотално унищожение на цели народи.
 
Григорий Климов разказва, че в рамките на харвардския проект са се разработвали разнообразни методи за психологически агресии като се използвали в ролята на вирус психически ненормални хора, които писателят нарича „легионери на сатаната”, тяхната роля е да заразяват обществото, като ракова клетка, да парализират здравите му сили, да внасят хаос в съзнанието, да поддържат социална неустойчивост на обществото. Такъв тип персони са много добре познати и у нас, между впрочем.
Както възкликва един руски литературен критик:” Свръхреализмът на Климов се потвърди на практика в годините на перестройката”. Е, ще добавим ние – най-вече през лудите елцински години.
 
В едно от малкото си интервюта за българска медия Григорий Климов заявява: „Хилядолетната борба на нормалните и дегенериралите хора ще продължи вечно, а Бог винаги ще помага на нормалните хора, за да осуети победата на дегенератите.”<ref>http://www.obshtestvo.net/content/view/93/3/</ref>
 
Григорий Климов е член на Съюза на писателите на Русия. Книгата му „Машината на терора“ става бестселър – публикувана е на 12 езика в [[Рийдърс Дайджест]] с тираж повече от 17 милиона екземпляра. По тази книга е заснет филмът „Weg Ohne Umkehr“ в [[Германия]] през [[1953]]–[[1954]] год. На международния кинофестивал в Берлин през 1954 год. той е удостоен със званието „Най-добър немски филм на годината“. Английското заглавие е „No Way Back“.<ref>[http://www.imdb.com/title/tt0046539/ Филмът „Weg Ohne Umkehr“ в IMBD]</ref> Общият тираж на книгите на Григорий Климов е надхвърлил 1 милион.