Генчо Скордев (архитект): Разлика между версии

'''Генчо Скордев''' (''1900-1986'') е български [[архитект]] и виден деятел на туристическото движение. Още от младини се включва в строителството на съвременна България. През периода 1925-1928 на младиятмладия арх. Генчо Скордев е възложен инвеститорскияинвеститорският надзор при строежа на [[Шипка (паметник)|Паметника на свободата]] на [[връх Шипка]], построен по проект на на арх. [[Атанас Донков]] и склуптораскулптора [[Александър Андреев]]. Съвместно с друг архитект-турист - Панайот Калчев, Генчо Скордев проектира и реализира строителството на метеорологичната станция на най-високия връх на Балканите – [[Мусала]] (2925 м), както и тези на най-високите върхове на Витоша - Черни връх, и на Стара планина - Ботев (по онова време с името Юмрук чал).

В последствие съвместно със съпругата си - архитект Елена Варакаджиева-Скордева, арх. Г. Скордев става автор на проектите и деен участник в реализирането им при изграждането на редица високопланински хижи в България, сред които рилските "Иван Вазов", "Белмекен" (паралелно с това на Мусаленската наблюдателница) и др. По това време единствената хижа в Рила е била "Скакавица". Заедно със съпругата си, както и самостоятелно или съвместно с други архитекти, арх. Генчо Скордев оставя трайна следа в архитектурата на 20-ти век както в българската столица София, така и в други градове. Така например по негов проект е построена гара Подуене. Семейството архитекти проектират и редица аграрни комплекси, цехове, кланници и други обекти от стопанско значение.