Българо-византийски войни: Разлика между версии

 

=== Установяване на българи на Балканите ===

[[Картинка:KhanAsparuh.jpg|мини|дясно|150п|Паметник на Аспарух в Добрич, България]]

След разпадането на държавата на [[Кубрат]], [[Велика България]], през 60-те години на VII в. българското племе ''уногундури'' (или ''уногондури'') се преселва под натиска на [[хазари|хазарите]] от земите край [[Азовско море]] на запад.<ref>''История на България'', ИК "Христо Ботев", София 1994, ISBN 954-445-094-7, с. 26-28; ''В. Бешевлиев'', Първобългари, с. 58</ref> Предвождани от [[Аспарух]], уногондурите преминават реките [[Днепър]] и [[Днестър]] и достигат областта ''Онгъла'' (''Онглос''), опираща делтата на [[Дунав]] и границите на Византийската империя<ref>''В. Бешевлиев'', Първобългари, с. 58, 180-181</ref>. През следващото десетилетие тези българи нападат неколкократно византийските територии и при набезите си проникват дълбоко на юг от Дунав, възползвайки се от арабското настъпление срещу Константинопол.<ref>''Петров'', Образуване на българската държава, с. [http://www.promacedonia.org/pp2/pp_2_1_1.htm#a3 192-194]</ref> Това кара византийския император [[Константин IV Погонат]] (668-685) да предприеме голям поход срещу тях след победата си над арабите.<ref>''Петров'', Образуване на българската държава, с. [http://www.promacedonia.org/pp2/pp_2_1_1.htm#a3 195-198]</ref> Походът към Онгъла завършва с разгром на византийската армия през 680 г.<ref>''Петров'', Образуване на българската държава, с. [http://www.promacedonia.org/pp2/pp_2_1_1.htm#a3 202-205]</ref> Веднага след победата си Аспаруховите българи прекосяват [[Дунав]] и завземат земите до [[Стара планина]], откъсвайки ги от империята.<ref>''В. Бешевлиев'', Първобългари, с. 60</ref> На следващата, 681 г. Константин Погонат е принуден да сключи мирен договор, с който признава териториалните загуби и се задължава да плаща данък на победителите.<ref>''В. Бешевлиев'', Първобългари, с. 62-63</ref>