Български народни песни: Разлика между версии

'''Българските народни песни''' са най-значителният, разнообразен, художествен дял в [[България|българския]] [[фолклор]]. Народните песни са умотворения в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани. Българското народно поетическо творчество води началото си от далечни времена. Първите сведения за народни песни и певци са от 9-10 век. Най-много народни песни са запазени от [[18 век]]. Голяма част от старите народни песни не са записани и са забравени. Песните възникват като вътрешна потребност на създателите - да дадат израз на своите приживявания и мисли. Те са изпети в тъжни или радостни дни - на големи празници, на нивата, край стана. Техни творци са хора с поетически и музикален талант - певци, гуслари, гайдари, калваджии. Народната песен се създава и развива на село. Предава се от певец на певец и така се получават много и различни варианти.

Разграничават се различни видове въз основа на няколко народни празника. Според времето, мястото и обстановката на изпълнение се обособяват обредни, трапезни, хороводни, седенкарски, жътварски и други. Според класификацията на известния събирач на народни песни [[Петър Динеков]] те биват [[обредни народни песни|обредни]], [[митични народни песни|митични]], [[юнашки народни песни|юнашки]],[[хайдушки народни песни|хайдушки]], [[исторически народни песни|исторически]], [[социално-битови]], [[балада|балади]], [[детски песни и залъгалки]] и [[съвременни народни песни]]. В зависимост от начина, по който се изгражда изпълнението, те се делят на епически, лирически и лироепически.