Димитраки Хаджитошев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
{{обработка|категоризиране, източници, вътрешни препратки}}, лек формат
Ред 1:
{{обработка|категоризиране, източници, вътрешни препратки}}
Димитраки Ценов Хаджитошeв (1780-1827) – възрожденски обществен и политически деец. Роден в гр. Враца. Произхожда от видния род на Хаджитошеви. Баща му, х. Тошо Ценов, е едър търговец и общественик. Синът Димитраки получава високо за времето си образование в родния си град и в чужбина, а после помага на баща си в търговията, като бързо напредва. Развива търговски връзки с почти всички български земи, а също така с Румъния, Сърбия, Австрия, Италия, Русия. В началото на XIX-век Димитраки Хаджитошев е най-авторитетният първенец не само на Враца, а и на голяма част от Северозападна България. Участва активно в общинските дела и в управлението на града. Става епитроп на Врачанската епископия и ктитор на най-големите български манастири – Рилския, Хилендарския, Зографския, а така също и на няколко черкви. Полага особени грижи за развитието на стопанския живот на града и областта. Особени заслуги има за подпомагането на просветното и здравеопазното дело. Така по негово време Враца се издига като важен административен, търговски и просветен център. Това естествено намира израз и в борбата на българския народ за самостоятелна църква. Врачани начело с Димитраки Хаджитошев, пред които чрез делото на Софроний Врачански и неговите сподвижници, се открила перспективата и за политическо освобождение по време на водените по това време руско-турски войни, станали инициатори на борбата против гръцките владици в българските епархии. Добре известен е фактът, че “на врачани принадлежи палмата на първенството за повдигане на църковния въпрос” (Й. П. Георгиев, 1904).
'''Димитраки Ценов Хаджитошeв''' (1780-1827) е [[Възраждане|възрожденски]] обществен и [[политика|политически]] деец.
По време на Руско-турската война (1806 - 1812 г.) Димитраки Хаджитошев се свързва с руското командване отвъд Дунава за преминаването им в българско, за осигуряване на важни сведения за разположението на турските войски и др. В навечерието на Руско-турската война 1828-1829 г. подготвя населението за подпомагане на руските войски за освобождението и на България, но тези действия не успяват. Този неустрашим българин повежда борба срещу гръцкия митрополит Иларион Критски в Търново и врачанския епископ Методий, когото иска да замени с български владика. Това довежда до арестуването му и убийството му на 24.04.1827 г., което е организирано под влиянието на гръцките владици. Враца и Северозападна България загубва един от великите си синове, далеч изпреварили времето си и отдали живота си за свободата на България.
 
В народното творчество се срещат прекрасни песни и предания, които възпяват героизма на врачанина Димитраки Хаджитошев – един от първите водачи на черковно-националното движение на българите. Започнатото от него дело се овенчава с успех след няколко десетилетия, когато е създадена Българската екзархия.
== Биография ==
 
Роден в гр. [[Враца]]. Произхожда от видния род на Хаджитошеви. Баща му, х. Тошо Ценов, е едър търговец и общественик. Синът Димитраки получава високо за времето си образование в родния си град и в чужбина, а после помага на баща си в търговията, като бързо напредва. Развива търговски връзки с почти всички български земи, а също така с [[Румъния]], [[Сърбия]], [[Австрия]], [[Италия]], [[Русия]].
 
В началото на 19 век Димитраки Хаджитошев е най-авторитетният първенец не само на Враца, а и на голяма част от Северозападна България. Участва активно в общинските дела и в управлението на града. Става епитроп на Врачанската епископия и ктитор на най-големите български манастири – Рилския, Хилендарския, Зографския, а така също и на няколко черкви. Полага особени грижи за развитието на стопанския живот на града и областта. Особени заслуги има за подпомагането на просветното и здравеопазното дело.
 
Така по негово време Враца се издига като важен административен, търговски и просветен център. Това естествено намира израз и в борбата на българския народ за самостоятелна църква. Врачани начело с Димитраки Хаджитошев, пред който чрез делото на [[Софроний Врачански]] и неговите сподвижници, се открива перспективата и за политическо освобождение по време на водените по това време руско-турски войни, стават инициатори на борбата против гръцките владици в българските епархии. Добре известен е фактът, че „на врачани принадлежи палмата на първенството за повдигане на църковния въпрос“ (Й. П. Георгиев, 1904).
 
По време на Руско-турската война (1806 - 1812 г.) Димитраки Хаджитошев се свързва с руското командване отвъд Дунава за преминаването им в българско, за осигуряване на важни сведения за разположението на турските войски и др. В навечерието на Руско-турската война 1828-1829 г. подготвя населението за подпомагане на руските войски за освобождението и на България, но тези действия не успяват. Този неустрашим българин повежда борба срещу гръцкия митрополит Иларион Критски в Търново и врачанския епископ Методий, когото иска да замени с български владика. Това довежда до арестуването му и убийството му на [[24.04. април]] [[1827]] г.година, което е организирано под влиянието на гръцките владици. Враца и Северозападна България загубва един от великите си синове, далеч изпреварили времето си и отдали живота си за свободата на България.
 
В народното творчество се срещат прекрасни песни и предания, които възпяват героизма на врачанина Димитраки Хаджитошев – един от първите водачи на черковно-националното движение на българите. Започнатото от него дело се овенчаваувенчава с успех след няколко десетилетия, когато е създадена Българската екзархия.