Разлика между версии на „Теодор Драйзер“

м
м (Робот Добавяне: fa:تئودور درایزر)
Мизерните 500 продадени бройки от първия му роман и семейните проблеми докарват Драйзер до ръба на самоубийството. Той заема разнообразни длъжности. Като главен редактор на три женски списания е принуден да напусне през [[1910]] заради любовна история на работното място. През [[1911]] се появява "'''''Джени Герхарт'''''", вторият роман на Драйзер. В него се разказва за млада жена, Джени, която е съблазнена от сенатор. Тя ражда извънбрачно дете, но жертва собствените си интереси, за да не навреди на кариерата на любовника си. Пасажът, където любовникът на Джени, Лестър Кейн, син на богато семейство, ѝ разказва за контрацептивите, е премахнат от Рипли Хичкок, редактора на '''Harper & Brothers'''.
 
"'''''Джени Герхарт'''''" е последвана от романи за живота на американски транспортен магнат Чарлз Т. Джъркс, "'''''Финансист'''''" ([[1912]]) и "'''''Титан'''''" ([[1914]]), които показват влиянието на еволюционните идеи на [[ХербъртХърбърт Спенсър]] и концепцията на [[Ницше]] за свръхчовека. Последният том от трилогията, "'''''Стоик'''''", е довършен през [[1945]].
 
"'''''Геният'''''" — полу-автобиографичният роман на Драйзер ([[1915]]), е порицан от Нюйоркското дружество „Борба с порока“. Книгата остава извън пазара, докато не е издадена отново пет години по-късно.