Българо-византийски войни: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 80:
Поводи за войната от 894 г. и разпалването и&#768; са преместването на пазара за българските търговци във Византия от Константинопол в Солун<ref>''Божилов'', Ив., Цар Симеон Велики (893-927): Златният век на Средновековна България, Издателство на Отечествения фронт, София 1983, с. 87-88</ref> и сключването на съюза между византийците и унгарците, които през това време заплашват отвъддунавските български територии<ref>''Димитров'', Хр., Българо-унгарски отношения през Средновековието, Акад. изд. "Марин Дринов", София 1998, ISBN 954-430-549-1, с. 33-34</ref>. През същата година княз Симеон нахлува в Източна Тракия и разгромява византийската войска, отслабена поради нуждата от подкрепления срещу арабите, нападащи имперските владения в Мала Азия и Южна Италия<ref>''Божилов'', Цар Симеон Велики, с. 88-89; ''Златарски'', История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_4_1.html 289-290]</ref>.
 
За да обърне хода на войната в своя полза, византийският император [[Лъв VI Философ]] (886-912) свиква нови войски в Тракия начело с изпитани военачалници и в същото време подбужда унгарците да нападнат България<ref>''Златарски'', История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_4_1.html 293-296]</ref>. През 895 г. византийската флота прекарва унгарската конница през Дунав. Претърпял поражение от унгарците при Дръстър<ref>''Златарски'', История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_4_1.html 297-300]</ref>, Симеон повежда привидни преговори за мир с византийски пратеници<ref>''Божилов'', Цар Симеон Велики, с. 90-91; ''Златарски'', История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_4_1.html 301-314]</ref>. През 896 г. с помощта на печенезите българският владетел напада и разгромява унгарците в областта Ателкузу (между р. Южен Буг и Днестър)<ref>''Димитров'', Българо-унгарски отношения през Средновековието, с. 35-37; ''Божилов'', Цар Симеон Велики, с. 92; ''Златарски'', История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_4_1.html 311-312]</ref>. Веднага след като осигурява тила си, Симеон нахлува в Източна Тракия и разгромява главната византийска армия в [[Битка при Булгарофигон (896)|битката при Булгарофигон]]<ref>''Божилов'', Цар Симеон Велики, с. 93; ''Златарски'', История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_4_1.html 315-317]</ref>. Три години по-късно, през 899 г., е сключен мирен договор, с който българските претенции за оставането на тържището в Константинопол са задоволени<ref>''Божилов'', Цар Симеон Велики, с. 94</ref>.
 
Нов конфликт избухва през 901-902 г., когато Симеон отнема временно от Византия редица селища около Драч (в днешна Албания)<ref>''Божилов'', Цар Симеон Велики, с. 94-95</ref>. През 904 г. българите искат да заселят Солун, който по-рано през същата година е превзет и обезлюден от арабите, но Византия се противопоставя успешно на това с дипломатически средства. Границата между двете страни обаче е преместена по-близо до [[Солун]], на около 20 километра северно от града<ref>''Божилов'', Цар Симеон Велики, с. 95-96</ref>.