Разлика между версии на „Христо Христов (режисьор)“

м
редакция без резюме
мNo edit summary
мNo edit summary
Филмът му за [[Георги Димитров]] „Наковалня или чук“ ([[1972]] г.) му спечелва „[[Златна роза]]“ от [[Варненски филмов фестивал|Варненския фестивал]] и длъжността председател на [[Съюз на българските филмови дейци|Съюза на българските филмови дейци]]. Съвсем различен отзвук има филмът му „[[Една жена на 33]]“ ([[1982]] г.) - филмът е [[цензура|цензуриран]], поражда бурна медийна дискусия и е свален от екран, а Христов е публично порицан от професионалната общност и е свален от председателския пост. Сценаристът на филма - [[Боян Папазов]], е уволнен от Киноцентъра. През същата година (1982) излизат два документални филма на Христов, а през 1984 г. се появява и „Събеседник по желание“, на който е и режисьор, и [[сценарист]]. След промените през [[1989]] г., Христо Христов създава още един филм, определян от кинокртиците като скандален - „[[Суламит]]“ ([[1997]] г.). Самият той го определя като „нестандартен“.
 
Сценарист е на филмте си „''[[Суламит]]''“, „''Dum spiro spero''“, „''Тест`88''“, „''Двойна примка''“, „''Събеседник по желание''“, „''Камионът''“, „''Срещу вятъра''“, „''Циклопът''“, „''[[Дърво без корен]]''“, „''[[Иконостасът]]''“.
 
През [[1976]] г. излиза „Циклопът“, приеман от критиците като първия български филм, фокусиран изцяло върху вътрешния свят на човека и удостоен със специално отличие от [[Берлин (кинофестивал)|Берлинале]] през [[1977]] г.
*„Наковалня или чук“ (1972)
*„[[Дърво без корен]]“, ''по разказа от [[Николай Хайтов]]'', (1974)
*„Последно„[[Последно лято“лято]]“, ''по сценарий на [[Йордан Радичков]]'', (1974)
*„Циклопът“, ''по [[Генчо Стоев]]'', (1976)
*„Срещу вятъра“ (1977)
451

редакции