Ореш: Разлика между версии

Село Ореш се намира в централната част на северна България между градовете Свищов и Белене на 12 км от река Дунав. Землището му граничи на изток и север на 12 км с мерата на град Свищов, на запад на 15 км с град Белене, както ѝ със селата Татари и Бужурлука, на юг –— със село Драгомирово и село Българско Сливово. Повърхнината на село Ореш е разнообразна: равнинна, платовидна и хълмиста. Преобладават хълмистите и наклонените терени.

В по-ново време възникването на селище на мястото на днешното село може да се отнесе към I век. За селище на римския път на запад от Свищов ( Нове ) с името Марга аурея се споменава през 441 г., когато Атила го превзема и сключва в него мирен договор с Византия. Интересен факт е, че селото е било изцяло заровено под земята, след като се е разпространила [[чума]]. Жителите на селото са се преместили на неголямо разстояние от първоначалното селище и са установили сегашното село Ореш, което е описано в летописите на [[Феликс Каниц]].

Селото се нарича Павликянско Орешане през 15 век. След засилена Римо – Католическаримокатолическа пропаганда [[павликяни]]те, чиито далечни наследнецинаследници са жителите на с. Ореш били превърнати в [[католици]] и това обстоятелство слага отпечатък в духовното им развитие през последните 300 години. Покръстването на павликяните в Свищовско трябва да се отнася към времето от 1365 г. до 1369 г. или може би към годините 1245 до 1291 г. Първите сведения за село Ореш след падането на България под османска власт срещаме през 1450 г., когато село Павликянско Орешани имало 37 домакинства. Тъкмо в с. Ореш се ражда един от първенците на българо – -католиците, отдали всичките си сили за духовното развитие на народа през XVII век по пътя на политическо му освобождение на –— Филип Станиславов „епископ на Велика България”България“, написал първата българска печатна книга –— „ [[Абагар]]”“, издадена в Рим през 1651 г. Според Стансилавов, между 1625 и 1630 година, 30 павликянски семейства от селото приемат [[ислям]]а.<ref>Хюсеин Мехмед -— ПомациеПомаците и торбшеитеторбешите в Мизия, Тракия и Македония, София 2007, стр. 31</ref> Определено може да се каже, че под влиянието на католическото духовенство в с. Ореш и другите католически села са засегнати всички по-важни традиции в частния и обществения живот на населението. Авторитетът на свещениците пораства, когато пасионистите получават разрешение да строят в енориите си скъпи и големи черкви. Строежът в с. Ореш започва на 25. II. 1851 г. и завършва на 31.V. 1857 г. по времето на отец Мариян Дипонцо. Строителството е разрешено със султански указ.

В района на селото и в околността му има извори от карстов произход, на които са построени чешми: Горната чешма, Долната чешма, Средната чешма –— 1840 година, Крайната чешма, Хаджиевата чешма и Турската чешма, както и в местностите Мочур, Дядовата –— Иванчова ралпа, Кръста, Бента и Бендера. Защитена местност „ Кайкуша”Кайкуша“, обявена със Заповед № 438 / 02.08.1978 г., с площ 240 ха. включва остатък от влажна зона в бившата Свищовско –— Беленска заливна низина е включена в природен парк „ Персина”„Персина“, определен от Закона за защитените територии.

Всяка година в селото се провежда "Фолклорен„Фолклорен събор"събор“ на католиците от северна България. На 27.05.2006 г. се проведе "Национален„Национален фолклорен събор"събор“ на католиците от цяла България. Сред гостите беше и кмета на Община Свищов -— Станислав Благов.