Яко Доросиев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м RomanNr: 2 repl;
Редакция без резюме
Ред 1:
{{авторски права|08:24, 5 август 2008 (UTC)}}
{{авторски права|08:24, 5 август 2008 (UTC)}}ДОРОСИЕВ, Яко (Йоаким) Тодоров (20.I.1890, Копривщица - 26.III.1925, София) Роден в семейство на учители. Завършва гимназия в Пловдив, където участвува в марксически кръжок ръководен от В. Коларов. Член е на БРСДП (т.с.) от 1908. След завършване на гимназията учителства в Пловдивско и Софийско. Активен деец на Учителската синдикална организация. През Първата световна война е взводен командир на румънския фронт. През 1920 чрез конкурс е назначен за учител в София и е избран за секретар на столичната учителска организация. През 1921 за противодържавна пропаганда е лишен завинаги от учителски права. Избран е за секретар на Лозенската парт. секция и за член на Местния к-т на БКП в София. Участвува дейно в подготовката на въстанието 1923, но на 12 септември е арестуван и изтезаван в пехотните казарми. Освободен в началото на 1924. На Витошката нелегална партийна конференция 1924 е избран за член на ЦК на БКП. От октомври 1924 организира нелегални печатници за издаване на позиви и на в. "Работнически вестник" (1897-1939) и др. Осъществява връзката между ЦК и ръководството на Военната организация на партията. Работи с К.Янков, Ив.Минков, М.Фридман и др. Свръзка е и с четите на Й.Кискинов и Н.Тумангелов, организира нелегални явки и участвува в опасни акции. На път за заседание на Военния център е проследен от органите на III секция при Военното министерство. В завързалата се престрелка се самоубива на ъгъла на улиците "Сан Стефано" и "Оборище" в София.
{{Биография инфо
| име = Яко (Йоаким) Тодоров Доросиев
| портрет = dot.png
| описание =
| наставка =
| роден-дата = [[20 януари]] [[1890]]
| роден-място = [[Копривщица]], [[България]]
| починал-дата = [[26 март]] [[1925]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
 
{{авторски права|08:24, 5 август 2008 (UTC)}}ДОРОСИЕВ, '''Яко (Йоаким) Тодоров (Доросиев''' e роден на 20.I01.1890, Копривщицагодина -в 26гр.III.1925, София) Роден[[Копривщица]] в семейство на учители. Завършва гимназия в [[Пловдив]], където участвува в марксически кръжок ръководен от В.[[Васил Коларов]]. Член е на БРСДП (т.с.) от 1908 год. След завършване на гимназията учителства в Пловдивско и Софийско. Активен деец на Учителската синдикална организация. През [[Първа световна война|Първата световна война]] е взводен командир на румънския фронт. През 1920 година чрез конкурс е назначен за учител в [[София]] и е избран за секретар на столичната учителска организация. През 1921 година за противодържавна пропаганда насочена срещу правителството на [[Александър Стамболийски]] е лишен завинаги от учителски права. Избран е за секретар на Лозенската парт.партийна секция и за член на Местнияместния к-т на БКП в София. Участвува дейно в подготовката на въстанието през 1923 год., но на 12 септември е арестуван и изтезаван в пехотните казарми. Освободен в началото на 1924 година. На Витошката нелегална партийна конференция през 1924 год. е избран за член на ЦК на БКП. От октомври 1924 год. организира нелегални печатници за издаване на позиви и на в. "Работнически вестник" (1897-1939) и др. Осъществява връзката между ЦК и ръководството на Военната организация на партията. Работи с К.[[Коста Янков]], Ив.[[Иван Минков]], М.[[Марко Фридман]] и др. Свръзка е и с четите на Й.Кискинов и Н.Тумангелов, организира нелегални явки и участвува в опасни акции. На път за заседание на Военния център е проследен от органите на III секция при Военното министерство. В завързалата се престрелка се самоубивазагива на ъгъла на улиците "Сан Стефано" и "Оборище" в София на 26 март 1925 година.
 
==Вижте също==
* [[Тероризъм]]
* [[Атентат в църквата "Света Неделя"]]
==Източници==
 
* Музей на революционното движение в България, Звезди във вековете, Издателство на Българската комунистическа партия, София, 1972.