Минас Моргул: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
поправки, нужни са още
Ред 1:
'''Минас Моргул''' (в превод от [[синдарин]] „Кула на черната магия“), известна и под по-ранното си име '''Минас Итил''' („Кула на Луната“) е истински напълно функционален градкрепост в света на [[Средна земя|Средната земя]] мана [[Джон Роналд Рюъл Толкин|Дж. Р. Р. Толкин]]. Нейното пълно наименование е '''Минас Итил в долината Моргул''', тъй като градът се намира в дълбока долина със същото име.
 
 
Ред 6:
== Втора епоха ==
 
След унищожаването на [[Нуменор]] [[Исилдур]] и [[Анарион]], синовете на [[Елендил]], пристигат в [[Гондор]]. Исилдур изгражда Минас Итил в южния край на приятна долина в [[Итилиен]] близо до планинската граница на [[Мордор]], а Анарион изгражда Минас Анор по-далеч на запад от другата страна на [[Андуин]]. Братята поставят троновете си един до друг в [[Осгилиат]]. Исилдур посажда фиданката на Бялото дърво [[Нимлот]] пред дома си в МинсаМинас Итил и един от седемте [[палантир]]а бил държан в кулата. Белите мраморни стени на града, сградите и кулата били направени да улавят и отразяват лунната светлина и светели с мека сребърна светлина.
 
Когато [[Саурон]] се връщазавръща, след като избягва от унищожението на Нуменор, той напада изгнаниците от Нуменор и силите му завземат Минас Итил 3429 г. от [[Втора епоха|В.Е.]]. Въпреки че Бялото дърво е изгорено, Исилдур и неговото семейство успяват да избягат по течението на Андуин с единедна младокфиданка, търсейки баща му Елендил. Градът по-късно е завзет обратно и докато Исилдур, Анарион и Елендил нападат Мордор, по-младите синове на Исилдур, Аратан и Сирион са изпратени да държат гарнизон в Минаст Итил, за да пресрещнат Саурон, ако се опита да избяга от Мордор на запад.
 
Когато [[Последне съюз между елфи и хора|Последният съюз]] побеждава Саурон в 3441 г. от [[Средна епоха|С.Е.]], Минас Итил е възстановена като град-крепост и процъфтява дълги години, въпреки че сега е под властта на сина на Анарион [[Менелдил]], тъй като Исилдур планира да вземе властта в кралството на баща си [[Арнор]]. Исилдур засява младокафиданката от Бялото дърво Минас Анор в памет на Анарион, който е убит по време на войната.
 
==Трета епоха==
 
Минас Итил пострадва силно при [[Голяма чума (Средна Земя)|Голямата чума]] през 1636 г. от [[Трета епоха|Т.Е.]]. Населението и гарнизонът ѝ са намалени и равновесието на силите с Мордор неизбежно е нарушено. През 1980 г. от Т.Е. [[назгул]]ите се връщат в Мордор след победата над [[Крал-магьосникчародей на Ангмар|краля-магьосникчародей на Ангмар]] от сборни сили на [[Елф (Средна земя)|елфи]], [[дунедаин]]и и хора от Гондор, предвождани от принц [[Еарнур]].
 
В подготовка за връщането на Саурон [[назгул|духовете на пръстените]] обсаждат Минас Итил през 2000 г. и завземат града за тъмния си господар две години по-късно. Минас Итил е зает от тъмни създания и стените му са обсипани със страховити укрепления. Палантирът, държан в кулата също е взет и по-късно разположен в [[Барад-дур]]. В резултат на това градът става нечисто и зло място и започва да се нарича Минас Моргул, „Кула на черната магия“ на синдарин. Долината, в която се намира, подобно започва да се нарича Моргул. В отговор Минас Анор се преименува на [[Минас Тирит]], „Кула на защитника“ (да се провери превода!), за да покаже вечната бдителност на Гондор срещу заплахата на краля-магьосник.
 
След като Еарнур става крал на Гондор през 2043 г., кралят магьосник, повелител на назгулите, го предизвиква на единоборство, за да приключи един оспорван дуел с него от [[Битка при Форност|битката при Форност]] години по-рано. През 2050 г. Еарнур приема второ предизвикателство, отива с контингент от [[рицар]]и в Минас Моргул и оттогава нищо не се чува за него. Тъй като той няма наследници и никога не е обявен официално за мъртъв, династията на [[Наместници на Гондор|наместниците на Гондор]] управлява кралството на негово място до завръщането на наследник на Исилдур, започвайки със личния наместник на Еарнур, [[Мардил Воронве|Мардил]]. От Минас Моргул към Гондор са насочени терор и война, докато Итилиен е напуснат.