Разлика между версии на „Наследственост“

редакция без резюме
м (Премахната редакция 2058246 на 89.253.161.209 (б.) унаследяване, унаследяват - с у)
Разкриването на тайните на наследствеността е дълъг процес, свързан с развитието на науката за живота — [[биология]]та. Важна стъпка в тази насока е откритието на английския учен [[Робърт Хук]] (1635-1703), който под [[микроскоп]] наблюдавал в тънък срез от [[корк]] малки кутийки, наречени от него клетки. По-късно немските учени [[Матиас Шлайден]] и [[Теодор Шван]] създали клетъчната теория за устройството на [[растения]]та и [[животни]]те, според която всички организми са изградени от [[клетка|клетки]]. В много от тях под микроскоп учените наблюдавали по-плътно „островче“ — [[клетъчно ядро|ядрото]], а в ядрата на делящи се клетки били установени закривени лентички. Те се отправяли в двата края на клетката, след което тя се разделяла на две части — процес, известен като [[клетъчно делене]]. По-късно тези лентички били наречени [[хромозом]]и.
 
По-късно пък [[Австрия|австрийският]] естественик [[Грегор Мендел]] (1823–1884) започнал знаменитите си опити с [[грах]]ови растения. Той засаждал различни видове грах, които се различавали по противоположни признаци — висок и нисък ръст, гладка и грапава повърхност на зърната, жълт и зелен цвят на зърната и т.н. Мендел използвал т.нар. чисти линии грах — растения, които в продължение на няколко поколения при [[опрашване|самоопрашване]] давали например само жълти зърна. При един от опитите си той пренасял [[прашец]] от грахови растения, които давали само зелени зърна, върху цветове на растения, които образували само жълти зърна. Всички получени зърна били жълти. От тях поникнали растения, които, след като цъфнали, Мендел опрашил (кръстосал) помежду им. В [[шушулка|шушулките]] на граховите растения се родили както жълти, така и зелени грахчета. При всеки опит Мендел броял и двата вида зърна и установил, че броят на жълнитежълтите се отнася към броя на зелените зърна както 3:1. Жълтият цвят [[доминантен признак|доминирал]] (преобладавал) над целениятзеленият [[рецесивен признак|рецесивен]] (слаб) цвят. По този начин Мендел открил закономерния характер на предаването на наследствените признаци. Той предполагал, че те се определят от фактори, които се намират в [[полова система|половите клетки]]. За съжаление никой не обърнал внимание на Мендел, въпреки че той ги публикувал и изпратил печатния си труд на някои известни учени в Европа.
 
За опитите на Мендел си спомнили чак в началото на 20 век, когато бил преоткрит закономерният характер при предаването на наследствените белези при различните видове растения и животни. Разработена била хромозомната теория на наследствеността, съгласно която носители на наследствените признаци са хромозомите в ядрата на всички клетки. Установено било, че всеки вид има точно определен брой хромозоми с характерна форма. Така например клетките на човека имат 46 хромозоми, на граха — 14, на кучето — 78, на домашният [[заек]] — 44, и т.н. По-късно с множество опити върху [[плодова мушица|плодовата мушица]] американският учен [[Томас Морган]] показал, че [[ген]]ите, носители на наследствените признаци, са разположени в хромозомите линейно един след друг.
17

редакции