Юзеф Хьоне-Вронски: Разлика между версии

Идеите на Вронски са за една универсална философска система, в която да се обединят [[философия]]та, [[наука]]та, [[религия]]та, [[политика]]та, [[икономика]]та и пр., и която има за цел да обяснява Вселената с помощта на реформа на човешкото познание, което да се базира на идеята за Абсолюта. Вронски критикува Кантовата гносеология за непознаваемостта на абсолютните същности и развива концепция за единството на човешкия и Божественият разсъдък. Творчеството е тази сила, която може да направи човека съ-творец в света. Така човек трябва да изяви Божественото на земята и да познае Абсолюта като Логос. Всяко знание и съществуване идва от Абсолюта и като такова то съдържа един всеобщ закон в себе си, който Вронски нарича "Закон на Сътворението". Единната система на знанието, която произтича от него обхваща всички науки, философията и изкуствата, като се проявява чрез едно историческо развитие. Повлиян от [[Хегел]] и неговата философия на историята, Вронски пише за четири периода на развитие: 1) източен - който има за цел да развие материалното; 2) гръко-латински - развива морала; 3) средновековен - развива религиозното и 4) модерен - развива интелектуалното. XIX век за Вронски е период на преход, който трябва да развие бъдещето на човечеството към Абсолютното. Оттук и месианизма става опорна точка на цялата философия - реализиранетоосъществяването на Абсолюта може да се осъществи чрез проявлението и реализирането му в света. Трябва да настъпи обединение между целите на човечеството и Месията, който ще се прояви чрез философията, трябва да извърши това единение. На практика, това трябва да бъде дело на самото човечество, което да въплъти в себе си идеята за Месията. Подемът за това трябва да започне от славянските народи като следваща фаза на историята.

Вронски бил гениална личност. Владеел 12 езика, между които френски, латински, старогръцки, арабски, еврейски, арменски. През целият си живот водел изключително активенактивна писателскиписателска животдейност, посветенпосветена на проблемите на науката и философията. Имал кореспонденция с най-учените личности на своето време. Всеки ден ставал рано сутрин и пишел по няколко часа в работният си кабинет. Бил спокоен и жизнерадостен човек. Последните му думи били: "Всемогъщи Боже, имах още толкова много неща да кажа."