Слюнчени жлези: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
малко ред |
||
Ред 1:
[[Картинка:Illu quiz hn 02.jpg|дясно|мини|250px|Схема на разположението на слюнчените жлези 1.[[Паротидна жлеза]], 2.[[Субмандибуларна жлеза]], 3.[[Сублингвална жлеза]]]]
'''Слюнчените жлези''' (на [[латински]] ''glandulae oris''), представляват образувания на устния епител. Те се различават по големина, разположение и вид на секрета. Тяхната функция е свързана с производството и секрецията на [[слюнка]].
== Структура ==
Състоят се от [[жлезиста секреторна тъкан]] (паренхим) и [[съединителна тъкан]] (строма)
Тялото на жлезата е обхванато от съединителнотъканна капсула,
Всеки лоб съдържа многобройни секреторни единици, подредени в гроздоподобни структури ([[ацини]])
Секреторните ацини могат да бъдат серозни, муцинозни и смесени, в зависимост от вида клетки, които ги изграждат – [[сероцити]], [[мукоцити]].
* Сероцитите продуцират рядка, водниста течност.
* Мукоцитите
Около ацините се разполагат контрактилни клетки, представляващи [[миоепителни клетки]].
Лумените на ацините се обединяват и формират [[интеркаларен канал]], покрит с кубоидални [[епителни клетки]]. Тези канали преминават в [[стрииран канал]]. Интеркаларните и стриираните канали са интралобуларни. Стриираните канали формират [[събирателен канал]]. Събирателните канали са интерлобуларни. В съединителнотъканни прегради се разполагат съдове и нерви, изхранващи и инервиращи паренхима.
Освен [[фибробласти]] и [[колаген]], съединителната тъкан съдържа още и [[мастни клетки]]. С възрастта се наблюдава намаляване на обема на секреторните клетки и увеличаване на съединителнитъканните компоненти, особено увеличаване броя на мастните клетки.
== Класификация на слюнчените жлези ==
В зависимост от размера слюнчените жлези биват:
* Големи
**[[Паротидна жлеза]]
**[[Субмандибуларна жлеза]]
**[[Сублингвална жлеза]]
* [[Малки слюнчени жлези]]. Взависимост от разположението си те се наричат лабиални, букални, небцови, лингвални.
** Орбитална жлеза (на [[латински]] ''glandula orbitalis'') е неголяма чифтна жлеза характерна само за [[куче]]то и [[заек]]а<ref>''Г. Ковачев, Ц. Гигов'', Анатомия на домашните животни, том І, с.311</ref>.
В зависимост от вида на секрецията биват:▼
* Мукозни
▲В зависимост от вида на секрецията:
* Серозни
* Смесени
== Кръвоснабдяване и инервация ==
=== Кръвоснабдяване ===
* Паротидната жлеза се кръвоснабдява от [[arteria facialis]] и [[arteria carotis externa]],
* * Венозната кръв от трите жлези се събира от [[vena ugularis externa]].
=== Инервация ===
Инервацията се осъществява от симпатикуса и парасимпатикуса.
Нервите следват последователно кръвоносния съд, ацината, междинния и стриирания канал. Симпатиковият контрол се извършва, чрез постганглиотични клончета от горния цервикален ганглий. Парасимпатиковата инервация на паротидната жлеза включва [[nervus glossopharyngeus]] от долното слюнчено ядро до [[nervus tympanicus]], от nervus tympanicus към [[ganglion oticus]], от ganglion oticus по [[nervus auriculotemporalis]] до жлезата. Парасимпатиковият път за субмандибуларната и сублингвалната жлези
== Бележки ==
{{бел3}}
{{Link FA|sr}}
|