Мисъл (списание): Разлика между версии

В края на XIX и началото на XX век най-значимото събитие в българската културна история е появата на първото литературно обединение, което си пос¬тавяпоставя високоинтелектуапна цел - да формира, насоч¬ванасочва и определя литературния живот и литературния вкус на нацията. Кръгът „Мисъл”, наречен по името на спи¬саниетосписанието, което се издава между 1892 и 1907 г., включва четири ярки творчески индивидуалности - д-р Кръстев, П. П. Славейков, П. Ю. Тодоров и П. К. Яво¬ровЯворов. Кръгът се формира в края на XIX в. и просъщес¬твувапросъществува през първото десетилетие на XX в. - време на сериозни промени в цялостния обществено-икономически, политически и културен живот на нацията. Четворката си поставя ясна и отговорна задача - да изгради естетическа програма за развитие на бъл¬гарскатабългарската литература, като приоритетна насока е нейната европеизация. Дългите години на робство спират и ограничават литературното развитие в България. През Възраждането се поставят основите на новата българска литература, оформят се жанро¬ветежанровете и тематичните кръгове. Но творчеството от оно¬ваонова време има подчертано просветителска и обществено-възпитателна функция. Възрожденските писа¬телиписатели изпитват силното влияние на близката по дух руска литература и търсят свои учители сред западноевропейските класици. През 80-те и особено през 90-те години, първите десетилетия след Освобожде¬ниетоОсвобождението, стремежът за приобщаване към напреднали¬тенапредналите и модерни литератури става особено силен. Той е продиктуван от закъснялото и ускорено развитие на културния и в частност на литературния живот, ко¬етокоето трябва да заличи следите на робството и на ве¬ковнатавековната изостаналост. И докато през 80-те години възрожденската традиция на романтична и героична идеализация на миналото е много силна, а творците носят високия дух на отминалата епоха, то 90-те го¬динигодини създават условия за разрушаване на вековни¬тевековните патриархални традиции, за поява на индивидуал¬нотоиндивидуалното самосъзнание и събуждане на интереса към ду¬ховниядуховния мир на личността. Индивидуализмът и отчуж¬дениетоотчуждението стават трайни черти на литературата и пос¬тавятпоставят основите на модернизма като ново, различно виждане за човека и света. Модернизмът, завоювал вече своите върхове в западноевропейската литература, много бързо навлиза като закономерен и не¬обходимнеобходим етап в стремежа към ускорено развитие на литературата. Бързо протичащите процеси на раз-паданеразпадане на патриархалния морал и ярко самоопреде¬лянесамоопределяне на личността са предпоставки за промяната. Културният живот през 90-те години е изтъкан от про¬тиворечияпротиворечия - традицията се съчетава с новото, утвър¬денотоутвърденото - с модерното.

Българските интелектуалци, докоснали се до дъл¬бочинатадълбочината на френската и немската творческа мисъл, имали шанса да учат или работят в един културно напреднал свят, си поставят ясната и трудна цел да европеизират българската литература. Трима от кръга „Мисъл” са живели известно време в чужбина - д-р Кръстев и П. П. Славейков в Германия, П. Ю. Тодоров - във францияФранция. Те привнасятвнасят на родна поч¬вапочва идеите на Ницше, Шопенхауер, Киркегор и твор¬ческитетворческите търсения на Ибсен, Метерлинг, Шилер. Ос¬новнотоОсновното, което обединява творците около списание „Мисъл”, са общите естетически принципи и идейни виждания за естеството на литературата. Най-голям принос за създаване на идейно-естетическа програ¬мапрограма на кръга имат д-р Кръстев и П. П. Славейков. Двамата творци носят самочувствието, че могат да поставят началото на нови литературни търсения, ко¬итокоито да изведат родната литература от тесните рамки на национално ограниченото до висините на светов¬носветовно значимото. В това отношение те приемат своята дейност като месианство. Новото начало, което ще постави личността с нейните екзистенциални проб¬лемипроблеми в центъра на изображението, е формулирано като „ събуждане„събуждане на човека в българина”. Това е пов¬ратнатаповратната точка в литературната ни история, защото означава освобождаване на литературата от общес¬твенитеобществените й функции и превръщането й в чисто духов¬надуховна дейност.

Кръгът „Мисъл” прави първия опит да очертае гра¬ницитеграниците на понятието художествена литература. Тя трябва да се възприема като самостоятелна и осо¬беноособено ценна човешка дейност, която е плод на инди¬видуалната същност на твореца. Литературата не трябва да има диалектическа или обществено-патриотична насока, а главно - естетическа; писателят е художник мислител, който съзнателно въздейства върху читателската публика и я приобщава към кла¬сикатакласиката и съвременната западноевропейска литера¬туралитература. В същото време литературата трябва да съхра¬нявасъхранява своята самобитност, а не да копира западноев¬ропейскитезападноевропейските образци. Основен път за това е популя¬ризиранетопопуляризирането на фолклора и превръщането му в извор на вдъхновение. От фолклора могат да се заемат сю¬жетнисюжетни модели, образи, изразни средства, защото той носи мъдростта и творческия заряд на народа през вековете. Едновременно с това, фолклорът трябва да бъде преосмислен и представен на читателите в нов, модерен вид. Ето защо писателите от кръга „Мисъл” съзнателно стилизират и обработват фолк¬лорнифолклорни образци. Най-високи достижения в тази на¬соканасока има П. П. Славейков. За него народното твор¬чествотворчество е висша школа за всички български поети. В статията си „Език и култура” творецът пише: „Нещо ново и ценно 8 областта на поезията може да се създаде само тогава, когато творческият пог¬ледпоглед се взре 8 проблемите на общия културен дух през призмата на националното схващане. „И той, и другите от кръга „Мисъл” са твърдо убедени, че на-ционалнотонационалното и общочовешкото начало в литература¬талитературата трябва да вървят заедно и само тогава тя ще е постигнала своите цели. Една литература на малък народ, каквато е българската, трябва да държи смет¬касметка за общия литературен процес и в същото време - да пази своите корени и своята самобитност.

Основна функция на литературата е да носи есте¬тическаестетическа наслада. Това предполага освобождаването й от неприсъщите й политическа и обществена анга¬жираностангажираност, от публицистичния й и злободневен патос. За да достигне до високи художествени обобщения, трябва да се изяви независимият универсален твор¬ческитворчески дух. По този начин се постига дълбочина и ори¬гиналносторигиналност на творбата. Литературата е призвана да води към духовно усъвършенстване и извисяване на личността, а това е едно от главните изисквания, ко¬итокоито четворката има към творчеството. Чисто худо¬жественатахудожествената функция се постига с изключителната гри¬жагрижа за езика. Основен въпрос става не какво ще се каже, а как ще се каже. Изразността на езика доби¬вадобива първостепенно значение. Няма други творци пре¬дипреди П. П. Славейков и Яворов, които да постигат така¬ватакава изразителност и музикалност на стиха. Д-р Кръс¬тевКръстев говори за върховно съвършенство на българска¬табългарската стихотворна реч. Естетите ратуват за „чисто из¬куство”изкуство”, „чиста поезия”.

Освен художественото извисяване на литература¬талитературата, понятието „европеизиране” включва тематично¬тотематичното и идейното й разнообразяване. Големите фило¬софскифилософски и общочовешки проблеми стават централни за творчеството - взаимоотношени¬етовзаимоотношението личност - общество, смисълът на живота и смъртта, духовните търсения, ролята на идеала и стремежът към съвършенство, проблемът за красотата, творчеството като върховна изява на личността, страданието като път към извисяване на духа и др. В този дух П. П. Славейков създава своите философс¬кифилософски поеми, а Яворов се задълбочава в екзистенциал¬нитеекзистенциалните проблеми на битието. Постепенно се оформя новият лирически герой - страдащата, самотна, раз¬диранараздирана от противоречия човешка личност. Този ге¬ройгерой търси смисъла на човешкото съществуване и ис-тинатаистината за себе си. Той не се вълнува от обществения живот, в душата му не намират отклик социалните и политическите проблеми. Вглъбен в себе си, неудов¬летвореннеудовлетворен и самотен, той търси опорни точки за своя живот и нравствени ценности, които да осмислят съществуванието му. В тази посока най-голяма дълбочина достига Яворов в своите символически творби. По-различни са търсенията на П. П. Славейков - той създава образа на свръхчовека, надмогнал себе си, открил пътя, който води към съвършенство (фило¬софскитефилософските поеми, „Сън за щастие”) и духовно без¬смъртиебезсмъртие. Творецът, създателят, за Славейков е свръх-човек. Тази насока на литературата води до нейното психологизиране и откъсване от проблемите на об¬ществотообществото и нацията.

Постепенно кръгът „Мисъл” завоюва първостепен¬нопървостепенно място в литературния и културния ни живот. Д-р Кръстев и П. П. Славейков стават институцията, през която трябва задължително да минават всички начи¬наещиначинаещи и дори утвърдени творци. Тежката и авторитет-наавторитетна дума на двамата дава или отнема правото на съ¬ществуванесъществуване на литературните творби. На страниците на списание „Мисъл” намират изява Кирил Христов, Стоян Михайловски, Боян Пенев, Владимир Василев. Естетическите и художествените изисквания към твор¬цитетворците стават все по-високи, а стремежът към чисто из¬куствоизкуство постепенно стеснява кръга на онези творци, които имат достъп до „Мисъл”. Това води до бавното, но сигурно самоизолиране на кръга от цялостния твор¬ческитворчески живот на нацията. През 1907 г. сп. „Мисъл” прес¬тавапрестава да излиза. Това е краят на първото значимо литературно обединение в нашия културен живот. Но то вече е изиграло своята много важна роля - дало е нова насока на литературните търсения, издигнало е българската литература до нивото на европейската, създало е естетическа платформа, от която ще се учат и ръководят следващите поколения литературни творци. Кръгът „Мисъл” открива пътя на символизма и другите модерни течения през 20-те години на XX в., които създават ненадминати образци в българската поезия. Четворката надхвърля рамките и на национал¬нотонационалното пространство, и на своята съвременност. Твор¬цитеТворците от кръга „Мисъл” далеч изпреварват вкуса и кул¬турнотокултурното равнище на масовата четяща публика и труд-нотрудно се вписват в рамките на традиционния културен процес. Неслучайно те живеят със съзнанието за месианство и запазват докрай достойнството си на истински творци, на духовни водачи на нацията. Освен че създава първата цялостна, задълбочена и новатор¬скановаторска програма за развитие на литературата, кръгът „Мисъл” дава на България двама от най-значимите по¬етипоети за всички времена - П. К. Яворов и П. П. Славейков, които постигат не с декларации, а с творбите си ос¬новнатаосновната задача на кръга - да европеизират българс¬катабългарската литература.