Имат мощен [[хумус]]ен хоризонт, добре развит преходен, който преминава направо в почвообразуваща [[скала]]. Различават се 5 основни разновидности — ''карбонатни, типични, излужени, деградирани и тежки глинести черноземи''.
hyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjuuuuuuuuuuuuuuu nqma da razbere6 z a tqh
== Излужени черноземи ==
* Заемат ок. 11 млн. дка в по-южните и по-високите части на Дунавската равнина и почти цяла Добруджа.
* Имат мощен (80–100 см) тъмно оцветен хумусен хоризонт и преходен хоризонт с мощност 40–50 см. Карбонатите са измити на дълбочина след 60–80 см.
* Реакцията на почвения разтвор е неутрална; съдържанието на хумус е 3–4 %, като намалява в дълбочина; средно запасени са с подвижен фосфор и азот и добре запасени с калий.
* Имат по-тежък механичен състав от карбонатните черноземи, но имат и по-добра водозадържаща способност от тях. Излужените черноземи са почви с високо естествено плодородие и при правилна обработка при тях се получават най-високите добиви от полските култури у нас.
