Генчо Скордев (архитект): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Генчо Скордев''' (''19.05/1.06.1900, [[Казанлък]] – 28.08.1986, [[София]]'') е български [[архитект]] и виден деятел на туристическото движение. Завършва архитектура през 1925 г. в [[Дармщат]] – [[Германия]] и започва дейността си като архитект в своя роден град. Там ръководи строителството на редица обекти като военната фабрика, механотехническото училище, читалище „Искра“. Пак по това време, през периода 1925–1928, на младия архитект Генчо Скордев е възложен инвеститорският надзор при строежа на [[Шипка (паметник)|Паметника на свободата]] на [[връх Шипка]], построен по проект на арх. [[Атанас Донков]] и скулптора Александър Андреев. От 1930 г. работи в София, като скоро в дейността му се включва активно и съпругата му – архитект Елена Варакаджиева-Скордева. Съвместната им частна архитектурна практика продължава до 1943 г., когато Генчо Скордев бива назначен за началник на архитектурното отделение на Министерството на земеделието и горите. Дотогава двамата вече имат в творческия си актив изграждането на редица обществени сгради като поща в [[Бургас]], общински хали в [[Пловдив]], [[Стара Загора]] и [[Сливен]], кланица в [[Хасково]], училища, а също и на немалко жилищни сгради.
От 1930 до 1944 г. Генчо Скордев е член на Централното настоятелство на [[Български туристически съюз|Българския туристически съюз]] и отговаря за строителството на [[хижа|хижи]]. Съвместно с друг архитект-турист – Панайот Калчев, Генчо Скордев проектира и ръководи безвъзмездно строителството на сградата за [[метеорологична станция]] на най-високия връх на [[Балкански полуостров|Балканите]] – [[Мусала]] (2925 м), както и тези на най-високите върхове на [[Витоша]] – [[Черни връх]], и на [[Стара планина]] – [[Ботев (връх)|Ботев]] (по онова време с името Юмрук чал). Съвместно със съпругата си, също безвъзмездно, Генчо Скордев става автор на проектите и деен участник в реализирането им при изграждането на редица високопланински хижи в България, сред които са например „Белмекен“, „Заврачица“ и „Иван Вазов“ в [[Рила]], „Демяница“ в [[Пирин]], „Мазалат“ в Стара планина.
След 1943 г. Генчо Скордев работи главно в областта на строителството на селскостопански сгради. През 1947 г. под негово ръководство се изработват устройствени планове за селата (сега градове) [[Камено]] и [[Българово]] в Бургаски окръг. От 1948 до 1950 г. е ръководител на ателие в проектантска организация, занимаваща се предимно с проектиране на обекти за селското и горското стопанство. От 1950 до 1959 г. е директор на „Земпроект“ – първата в страната ни проектантска организация, специализирана в областта на селскостопанското строителство. Под негово ръководство се формира екип от специалисти, които проектират животновъдни и птицевъдни сгради и комплекси, жилищни, битови и други сгради за нуждите на селското стопанство.
От 1959 г. до пенсионирането си през 1971 г. Генчо Скордев е старши научен сътрудник (от 1967 г. старши научен сътрудник I степен) в Института по градоустройство и архитектура (институтът първоначално е към [[Българска академия на науките|БАН]], а по-късно преминава към Министерството на строителството и архитектурата). Там ръководи секция „Селскостопански сгради“ и изследва ред проблеми, важни за проектантската практика и управлението на селскостопанското строителство.
Бил е преподавател в Държавния университет във [[Варна]] (от 1948 до 1962 г.) и в Агрономическия и Лесотехническия факултет в София. Сред основателите е на Съюза на архитектите в България. Награждаван е с държавни отличия.
'''Използван източник:'''
Ст.н.с. арх. Мария Миркова. '''''„Творец с разностранен талант. 100 години от рождението на ст.н.с. I ст. Генчо Скордев“'''. Арх–Арт'' (8–15 ноември 2000 г.), стр. 22.
[[Категория:Български архитекти]]
| |||