Ленарт Тощенсон: Разлика между версии

През 1632 г. Торстенсон става генерал, но още първата му изява се проваля - при неуспешна атака срещу католическия командир [[Албрехт Валенщайн]], той е пленен и остава в негова власт до 1633 г. Там посреща вестта за смъртта на краля през ноември 1632 г. Три години по-късно вече е пръв заместник на шведския главнокомандващ в Германия генерал [[Йохан Банер|Банер]] и взема дейно участие в впечатляващата му кампания през 1635 и 1636 г. Играе важна роля при блестящата шведска победа при [[Витщок (битка)|Витщок]] през октомври 1636 г. Когато през май 1641 г. Банер умира, правителството принуждава Торстенсон да го наследи като главнокомандващ на цялата шведска армия в [[Германия]], въпреки че той вече е болен и няма голямо желание. За да го убеди, правителството му дава чин Фелдмаршал и го прави губернатор на окупираната от шведите [[Померания]]. Той повдига духа на войниците и още през пролетта на 1642 г. печели блестящата победа при Лайпциг, след което може лесно да покори Саксония. Необезпокояван разорява владенията на императора в [[Чехия]] и [[Моравия]] и заедно с френския маршал Тюрен бечели и втората битка при Брайтенфелд през октомври 1642 г. На следващото лято получава неочаквана заповед да нападне [[Дания]] от юг (виж [[Шведско-датска война 1643-1645 г.]])и той повежда армията си към полуостров [[Ютланд]]. Настъплението му е неотразимо и той окупира Ютланд, но неуспеха на шведския флот да му осигури прехвърляне край [[Копенхаген]] проваля плановете му. Той оставя войната срещу Дания на генерал [[Карл-Густав Врангел|Врангел]] и се връща отново на юг, където се сблъсква с имперската армия на генерал Галас. Тя му прегражда пътя към [[Прага]], но на 5 март 1645 г. е напълно разбита в голямото сражение при [[Янкау (битка)|Янкау]] (Анковице). Отново бързото придвижване на артилерията изиграва решаваща роля за шведската победа. Това обаче е последната битка на Торстенсон, който се оттегля поради болестта си в полза на Врангел (1646 г.). През 1647 г. е направен граф на Ортала и получава високи държавни постове в Швеция. Остатъка от живота си прекарва като силна политическа фигура в Швеция със значително влияние върху младата кралица [[Кристина]].

 

[[Категория:История на Швеция]]