Селото е скътаноразположено в полите на Светиилийските възвишения на около три километра североизточно от извора на малката рекичка Калница (Азмака), десен приток на р.река [[Тунджа]]. Сегашното си име то получава през 1934 г., когато са преименувани селищата, носещи турски имена. Името не е преводно, а {{източник|е символ на свободолюбивия дух на българина}}. През 1939 г. селото наброява 2180 жители с 413 жилищни сгради, и обществени сгради -— кметство, църква "Св„Св. Арх. Михаил"Михаил“ и основно училище "Христо„Христо Ботев"Ботев“, строено през 1925-19261925–1926 години от майстор Перо от гр. [[Трън]] за 3 милиона лева. Гълъбинци е на шосеен кръстопът [[Сливен]] -— [[Тополовград]] и [[Ямбол]] -— [[Нова Загора]]. На 9 км.km северно се намира гара [[Кермен]] -— (жп. линия Ст.[[Стара Загора-]] — Ямбол).
== История ==
Историята на селото датира от поне 500 години. Старото му име е ''Мусукоджели''.
== Религии ==
Почти 100% [[православие|православни християни]] с изключение на 2–32-3 семейства.
Църквата на селото "Св„Св. Архангел Михаил"Михаил“ е построена през [[1906]] г. от известния по това време майстор Георги Перев от колиби Ошенти, Бахренска община, Дряновска околия, за 9 500 сребърни лева и разбира се с активната помощ на православните християни от селото. По това време не е имало хора от други изповедания.
