|
'''Йонийският''' е един от трите класически стила в [[Архитектура|архитектурата]]. Другите два са [[Дорийски ордер|дорийският]] и [[Коринтски стил|коринтският]].
[[Image:Colonne-p1040009.jpg|мини|Капител в йонийски стил]]
=== Особености ===
За разлика от гръцко-дорийския стил, Йонийските колони обикновено се полагат върху [[база]], която разделя тялото на колоната от стилобата или платформата. [[капител|Капителът]] на йонийската колона съдържа специфични спираловидни елементи в четирите си края, наричани [[волут]]и. Първоначално тези волути лежали в една равнина, но впоследствие се видяло, че могат да бъдат под ъгъл спрямо ъглите. Тази характерност на йонийската колона я е направила по-гъвкава и задоволителна от дорийската за критичните погледи през 4 в.пр.н.е.: поставянето на волутите под ъгъл в ъгловите колони осигурявало, че те могат да бъдат видени като еднакви когато биват гледани от друга страна.
[[Ренесанс|Ренесансовият]] архитект и теорист [[Винченцо Скамози]], живял през 16в, проектира версия на перфектен четиристранен йонийски капител; тази версия става толкова стандартна, че когато гръцко-йонийската колона бива отново представена през Гръцкото Възраждане през 18 век, тя е посрещната като архаично свежа и примитивна, дори републиканска.
Под волутите, йонийската колона може да има широка яка, разделяща капитела от тялото с [[жлеб|жлебовете]], както е при замъка Кооле; може да има чепка плодове или цветя, завъртяни по такъв начин, че да оформят волутите. След ранни експерименти, броя на жлебовете в тялото бил определен на 24. Тази стандартизация поставя жлебовете в сходна пропорция с диаметъра на колона от всякакъв размер, дори когато височината и е увеличена. Римското правене на жлебове се различава от гръцкото: римляните не оставяли много от повърхността на колоната между жлебовете, а гърците ги правели колкото ръба на нож и те лесно се чупели.
Йонийската колона винаги е по-деликатна от дорийската. Височината на йонийските колони е осем-девет пъти колкото диаметъра им, и дори повече в колониите на Атебелия. Въпреки че йонийските колони обикновено имат жлебове, не всички се придържат към стандартизацията: [[Иниго Джоунс]] влага нотка трезвост с гладките йонийски колони в неговия проект за банкетната къща в [[Уайтхол Палас]], [[Лондон]], а архитекта [[Джон Ръсел Поуп]] е искал да изрази мъжествената енергия, комбинирана с интелекта на [[Теодор Рузвелт]] и затова е оставил колоните на [[Рузвелтския мемориал]] в Американския исторчески музей без жлебове – подобна архитектура изглежда силна и извисена.
[[Image:Columns around Jefferson Memorial in Washington DC.jpg|мини|Колоните, около мемориала на Джеферсън във Вашингтон са в йонийски стил]]
Характерна особеност на йонийския ордер са волутите в капитела, които са обект на много теоретични и практически разногласия, базиращи се на кратко и смътно описание на [[Витрувий]].
[[Ентаблатура]]та има три части: чиста [[архитрив]]а, разделена на две, или по-общо на три, пръстена, с фриз, който може да бъде богато скулптурен, и [[корниз]] изграден от [[дентил]]и (приличащи на близко разположени краища на напречни греди), с [[корона (архитектура)|корона]] и [[цима]], които носят тежестта.
Йонийският стил често се характеризира с изобразителен, разказвателен фриз, за разлика от [[триглиф]]ите при [[Дорийски стил|дорийския ордер]]. Римската и ренесансовата практика намаляват височината на ентаблатурата като намалят пропорциите на архитрива, което прави фриза по-забележим.
[[Витрувий]] описва, че дорийския ордер има пропорции, близки до тези на мъжкото тяло, а йонийския разчита по-елегантни и женствени пропорции. Въпреки че не споменава името на цитирания документ, се смята че подобна традиция е завещана от елинските архитекти, например [[Хермоген от Приена]], архитект на [[Храм на Артемида|храма на Артемида в Ефес]].
Ренесансовите теоретици в областта на архитектурата, базирайки се на тази бележка, интерпретират йонийския ордер като по-представителен от дорийския, и по-малко женствен от коринтския. Йонийския стил е присъщ на библиотеки и съдилища от пост-ренесансовата епоха. Малкото оцелели архитектурни документи от времето преди Ветрувий, не е ясно дали е имало подобни интерпретации през 5 и 4 век пр.н.е.
Партенонът, въпреки че стриктно спазва дорийския ордер, съдържа също йонийски елементи. Чисто йонийски форми се откриват в [[Ерехтейон]]. Друга характерна особеност в Ерехтейон е, че колоната за първи път е сменена със [[скулптура]].
От седемнадесети век насам, много хора възхваляват и копират йонийската версия, която може да се види в храма “Щастието на Вирилий” в Рим, където за първи път се появил детайлно изсичане на [[Антоин Десгод]].
Йонийският ордер се дели на два типа: Малоазиатски, който е по-старият, и Атически, пренесен от [[Мала Азия]]. Основни разлики в двата подвида са оформянето на основата на колоната. При капитела в Мала Азия завършва с лесбийска кима, а в Атика - с йонийска. В Малоазийския вид липсва фриз - там той е заместен от дентил или зъборез.
{{commons|:Category:Ionic columns}}
[[Категория:Древногръцка архитектура]]
[[Категория:Стилове в изкуството]]
[[bs:Jonski red]]
[[ca:Jònic]]
[[cs:Iónský řád]]
[[da:Jonisk søjle]]
[[de:Ionische Ordnung]]
[[el:Ιωνικός ρυθμός]]
[[en:Ionic order]]
[[es:Orden jónico]]
[[et:Joonia stiil]]
[[eu:Joniar ordena]]
[[fi:Joonialainen pylväsjärjestelmä]]
[[fr:Ordre ionique]]
[[gl:Orde xónica]]
[[he:הסדר האיוני]]
[[hr:Jonski red]]
[[it:Ordine ionico]]
[[ka:იონიური ორდერი]]
[[nl:Ionische orde]]
[[no:Jonisk søyleorden]]
[[pl:Porządek joński]]
[[pt:Ordem jônica]]
[[ro:Ordinul ionic]]
[[ru:Ионический ордер]]
[[sh:Jonski red]]
[[sk:Iónsky sloh]]
[[sr:Јонски ред]]
[[sv:Jonisk ordning]]
[[vi:Thức cột Ionic]]
[[zh:爱奥尼柱式]]
| 