Дорийски стил: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 85.130.20.78 (б.), към версия на Peterdx
Ред 1:
'''Дорийският''' е един от трите класически стила в [[Архитектура|архитектурата]]. Другите два са [[Йонийски ордер|йонийският]] и [[Коринтски ордер|коринтски]]ят.
 
== Особености ==
Дорийският стил е сред най-ранните и най-простите от класическите стилове, познат от 7 в. пр.н.е. и достигайки окончателна форма през 5 в.пр.н.е. Дорийската колона представлява вертикален [[цилиндър]], по-широк в основата (пресечен конус). Първоначално няма нито [[база]], нито [[капител]] и има канелюри (жлебове) по цялата си дължина. Често бива наричан мъжки ордер, понеже се наблюдава в първия ред на [[Колизеум|Колизеума]], и се е считало, че понася по-големи тежести. Коефициентът височина/дебелина е около 4:1. Ясно изразени черти на гръцката и римската версия на дорийския стил са триглифът и метопите.
 
Триглифът е центриран над всяка колона, и заедно с още един или два между колоните създава ахармонично несъответствие с носещата колона. Разстоянието между триглифите и метопите може да бъде оставено чисто, или да бъде украсено с малък релеф. Понеже метопите не са със стриктно зададени пропорции, разстоянието между колоните може да бъде променено от архитекта. Често последните две колони биват слагани близо една до друга, за да дадат визуално заздравяване на ъглите.
[[Image:DoricParthenon.jpg|мини|Дорийски стил, Партенона]]
 
В началото колоните били от монолитни блокове, като канелюрите по тях се изработвали преди поставянето им. По-късно колоните вече били от отделни блокове, поради увеличилите се размери.Канелюрите се изработвали преди поставянето на всеки отеделн блок, за да се нагаждат една към друга по-лесно. Броят на канелюрите варира-в началото били 16, после - 20. Колоната завършва с капител, който се състои от ехин (подобно на възглавница долна част) и абак, който лежи непосредстено под антаблемана, като границите му излизат извън архитрава.
 
Формата на ехинът се променя с времето, което помага за датировката. В началото бил по овален и извит, а в елинистическо време се скосил и изправил. Над абака (капитела) стои антаблеманът, който се състои от 3 части - архитрав, фриз и корниз.