Ловеч: Разлика между версии

Ловеч е едно от най-старите населени места в [[България]]. Следите от човешка дейност, открити по ловешките земи датират от най-дълбока древност, за което решаваща роля играе благоприятното разположение на града между планината и равнината, както и наличието на речно корито. Открити в ловешките пещери останки свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната ера. За първите жители на територията на град Ловеч се считат [[траки|траките]], чиито следи датират от IV — III в. пр.н.е. Първото селище по тези земи е град '''[[Мелта]]''', който е бил столица на древното тракийско племе ''мелди''. Мелта се разпростирал в местността на днешния квартал ''Вароша''. По-късно Римската империя завзема Балканския полуостров и на територията на Ловеч се изгражда римска станция, наречена '''Президиум''', която е от стратегическо значение, разположена на един от главните римски пътища, част от който може да се види и до днес в териториите на града. [[Хисаря (крепост)|Крепостта ''Хисаря'']], разположена върху хълма, носещ същото име, е мястото, на което през 1187 г. е подписан мирният договор с Византия и е обявена независимостта на България, с което официално се поставя началото на [[Втора Българскабългарска Държавадържава|Втората Българска Държава]]. През XII век Ловеч е голям търговски център и един от най-известните градове в България. Преди да стане български цар (1331 г.), [[Иван Александър]] от рода Шишман, син на деспот Срацимир и Елена, е бил деспот на Ловеч.