Уикипедия

Иларион Мъгленски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м RomanNr: 1 repl;
нов препис (предния беше безумен..)
Ред 2:
{{Светец
|име=Свети Иларион Мъгленски
|дата на раждане= [[12]]в., [[Охрид]]
|дата на смъртта=[[21 октомври ]] [[1164]] година
|празник=[[14 януари]] ([[Грегориански календар]]), [[27 януари]] ([[Юлиански календар]])
|почитан/а в=[[Източноправославна църква]]
Ред 15:
}}
 
'''Св. Иларион Мъгленски''' (12 в.), е Български<ref[[Българи|български]] name=>[http://www.aba.government.bg/bg/Bd/Archive/Fabrik20/Sqdqrjanie20.html[православен]]</ref> [[светец]] роден в [[Охрид]] или в някой от среднаголемите градове в диоцеза на [[МакедонияОхридска архиепископия|Охридската архиепископия]], живял и действал като светител Мъгленски в дванадесети[[Мъглен век(област)|Мъглен]]ско.
 
Въпреки знатния произход и младостта си, след получаване на добро образувание, се замонашва. В последствие е избран за игумен в неизвестен манастир.
Той произхождал от благочестиви родители, които дълго време били бездетни. От това безплодие особено била тъжна майката. Тя често изливала скръбта си пред Божията Майка:
 
В последствие Охридският [[архиепископ]] Евстатий (между 1133 и 1142 година) назначава Иларион за [[епископ]] на българския град Мъглен. Там открито влиза в конфликт с местните еретици - [[богомили]], [[арменци]] и [[павликяни]], които правят и опит да го убият с камъни. Иларион е наречен и '''„воин срещу богомилите“''', след като връща мнозина в лоното на православието и построява черква и манастир, на името на ''Светите Апостоли'', на мястото на еретичните сборища.
Веднъж в сънно видение св. Богородица и&#768; казала:
 
Той умира на [[21 октомври]] [[1164]] година. Първото житие за него вероятно написва от ученика му Петър, който е определен за игумен на манастира от самия светец. За Св. Иларион Мъгленски научава дори византийския император [[Мануил І Комнин]].
- Не скърби! Ще родиш син, който ще обърне мнозина към светлината на истината!
 
През 1206 година мощите на светеца са пренесени в [[Търново]] от цар [[Калоян]] и положени в църквата „Св. Четиридесет мъченици“. На негово име са посветени няколко творби, сред които житие създадено от Патриарх [[Евтимий]] разпространено, освен в [[България]], в [[Сърбия]], [[Молдова]] и [[Русия]]. Някой учени предполагат, че в основата на това житие стоят съчинения на самия мъгленски епископ, каквито обаче до днес не са запазени.
Тя наистина родила син, който бил наречен Иларион. Името Иларион значи р а д о с т, в е с е л и е. Родителите го нарекли така, защото той бил наистина за тях радост, веселие.
 
След превземането на Търново от [[османци]]те през [[1393]] година мощите на светеца са загубени. Една от версиите предполага, че са отнесени в [[Цариград]], а другата че са подарени на [[Константин Драгаш]] от султан [[Баязид]] и в последствие пренесени в ''манастира на Таксиарха в Сарандапор'', „Св. Йоаким Осоговски“.
Още като тригодишно дете Иларион пеел: <<Свят, свят, свят е Господ... >>
 
Паметта на св. Иларион Мъгленски църквата отбелязва на 21 октомври – денят на пристигането на неговите свети мощи в старопрестолния град Търново.
Получил солидно образование и на 18-годишна възраст Иларион станал монах. Бързо преуспявал в духовния живот. Игуменът на оная света обител го обикнал много. Като бил вече на смъртно легло, той завещал на братята да го приемат като свой нов игумен.
 
Като игумен Иларион се грижел неуморно за спасението на всички братя. Подбуждал ги да се пазят от грехове, да живеят праведно и благочестиво. Бичувал нетрезвеността.
 
Изучил правилата на преподобни Пахомий Велики за аскетическите подвизи, той често пъти по цели нощи прекарвал без сън. Молел се и четял Словото Божие и светоотеческа литература. Станал широко известен със светия си живот. Едни идвали при него за съвети, а други заживявали в манастира под негово ръководство.
 
Във време на голям глад по неговите молитви празните житници на манастира се напълнили с пшеница. С нея той хранел не само своите, но и чуждите хора, които идвали при него за помощ.
 
По внушение на Божията Майка, българският архиепископ Евстатий посветил в 1134 г. Иларион за епископ Мъгленски.
 
В онова време Мъглен, град в Македония, бил известен с изобилие от привърженици на разни ереси – богомили, павликяни, манихеи. За борба с тия еретици, които разстойвали единството на Църквата и народа, бил необходим тъкмо такъв високопросветен и пламенен в ревността си по Бога мъж, какъвто бил св. Иларион.
 
Св. Иларион започнал открита и смела борба срещу еретиците. В беседи пред своето паство разкривал същността на православната вероизповед и изобличавал лъжеученията. Често влизал и в открити спорове с еретиците. Така той, от една страна, пазел своето паство от еретическа зараза, а от друга страна, обръщал еретиците към Православието.
 
Еретици-фанатици често се озлобявали силно срещу него. Веднъж някои от тях така се озверили срещу него, че го били с камъни до смърт. Но Бог запазил живота му. Това чудо поразило враговете. И мнозина от тях приели православното учение.
 
Св. Иларион тихо починал на 21 октомври 1164 г. Когато по-късно бил отворен гробът му, мощите му се оказали нетленни. Много болни получавали изцеление от тях.
 
В 1206 г. българският цар Калоян пренесъл тържествено светите мощи в своята столица Търново.
При турското нашествие в края на XIV век благочестиви християни на столицата ги скрили в някакво подземие, гдето те дълго стояли. Като станали скоро след това господари на Българската църква, гърците ги открили и тайно ги пренесли в Цариград.
 
Не е известно къде се намират сега тези свети мощи.
 
 
== Източници ==
* [http://www.aba.government.bg/bg/Bd/Archive/Fabrik20/Kalendar20.html „България днес“, Година V, брой 20, 15-31 октомври 2001, ISSN 1311- 2196]
<references />
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991
*http://www.aba.government.bg/bg/Bd/Archive/Fabrik20/Sqdqrjanie20.html
 
[[Категория:Християнски светци]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Иларион_Мъгленски“.