Топене: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: ar:انصهار
топене
Ред 1:
Явлението,при което вещестжото при нагряване преминава от твърдо състояние,се нарича топене.
'''Топенето''' е преминаване от [[твърдо вещество|твърдо агрегатно състояние]] към [[течност|течно]].
 
Постоянната темпетатура,при която веществото се топи,се нарича температура на топене.
{{мъниче}}
 
[[Категория:Металургия]]
 
Температурата на топене е температурата, при която даден материал преминава от твърдо в течно агрегатно състояние. Ако при фиксирано налягане се нагрява вещество в кристална форма , процесът на топене започва и свършва при една определена температура. Твърдите вещества в аморфно състояние нямат фиксирана температура на топене. При тях преходът от твърдо в течно състоятие, /или топенето, протича в определен температурен интервал, като с повишаване на температурата веществото плавно преминава от твърдо в течно състояние, т.е. вискозитетът се изменя плавно.
[[ar:انصهار]]
 
[[ca:Fusió (canvi d'estat)]]
Количеството топлина, необходимо за стопяване на единица маса от дадено вещество в кристална форма при определено налягане се нарича специфична топлина на топене. Единицата за измерването ѝ в SI е J/kg. Температурата на топене зависи от налягането. Ако при температурата на топене течността има по-малка плътност от твърдата фаза /т.е. при топенето става разширение/, температурата на топене нараства с повишаване на налягането. Това важи за повечето вещества, защото при тях течната фаза има по-малка плътност от твърдата. При някои вещества обаче /типичен пример е водата/ течността при температурата на топене има по-голяма плътност от твърдата фаза. При тях с повишаване на налягането, температурата на топене намалява. За водата при увеличаване на налягането с 1,32х107 Ра температурата на топене спада с 1К.
[[cs:Tání]]
 
[[da:Smeltning]]
Като метод използван най-често за определяне температурата на топене се прилага метода на капилярата. Капилярата се нагрява от единия си край на пламъка на спиртна лампа при непрестанно завъртане с пръсти. След като вече се запои единия край на капилярата, тя се напълва с проба от изследваното кристално вещество, като почукваики я в твърд предмет откъм запоеният и край пробата слиза надолу. Стълбчето трябва да е около 10-15мм така приготвената с проба капиляра се монтира за термометър чрез каучуково пръстенче, като долният запоен край да е на нивото на средата на резервоара на термометъра.
[[de:Schmelzen]]
 
[[el:Τήξη]]
термометърът заедно с пробата се потапя в облодънна колба с тънко и дълго гърло, тя трябва да е пълна до ниво позволяващо пробата да се вижда над съответно налятата в колбата сярна киселина или по бесопасно течен парафин(използват се заради равномерното нагряване и проследяване на температурното покачване). Термометъра заедно с капилярата се закрепват за колбата посредством каучукова запушалка с отвор, през който минава термометъра. Така приготвена апаратурата се закрепва за статив и започва да се нагрява със спиртна лампа или котлон. Нагряването се прекратява при стопяването на изследваното вещество в капилярата и отчитането на температурата в същия момент
[[en:Melting]]
[[es:Fusión (cambio de estado)]]
[[et:Sulamine]]
[[eu:Urtze]]
[[fa:ذوب]]
[[fi:Sulaminen]]
[[fr:Fusion (physique)]]
[[he:התכה]]
[[it:Fusione (fisica)]]
[[ja:融解]]
[[lt:Lydymasis]]
[[lv:Kušana]]
[[nds:Smölten]]
[[nl:Smelten (faseovergang)]]
[[pl:Topnienie]]
[[pt:Fusão]]
[[ru:Плавление]]
[[simple:Melting]]
[[sk:Topenie]]
[[sl:Taljenje]]
[[sv:Smältning]]
[[ta:உருகுதல்]]
[[tr:Erime]]
[[uk:Плавлення]]
[[zh:融化]]