Атанас Иванов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 14:
Атанас Иванов е роден през [[1874]] година в [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Негова майка е [[Стойна Бафчанка]], главен организатор на ВМОРО в Прилепско, използвана от [[Димитър Талев]] за събирателния образ на българската жена в романа му „[[Железният светилник]]“.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/cyrnushanov.html Църнушанов, Коста. Ролята на българката в македонското освободително движение, в: „Македонски преглед“, бр. З, 1995 г.]</ref> Брат и сестра на Атанас Иванов са и революционерите-учители [[Кочо Иванов]] и [[Мария Иванова (революционер)|Мария Иванова]].
 
АтанасИванов учителства по прилепските села [[Небрегово]], [[Бучин]], [[Дуйне]], [[Варош (Прилеп)|Варош]], а след това в Прилеп и [[Ресен]]. Включва се във ВМОРО и става секретар на първия революционен комитет в Прилеп. Иванов организираподдържа контактите на комитета с четите в околията. Организира терористични групи, като няколко пъти е арестуван и прекарва една година в Битолския затвор. През [[1902]] година е в четата на [[Петър Ацев]], а през [[1903]] година по времето на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] е секретар на четата на войводата [[Христо Оклев]] - Попето.
Включва се в революционните комитети на ВМОРО на млада възраст и учителства по прилепските села, а след това в Прилеп и [[Ресен]]. Бил е член и секретар на първия революционен комитет в Прилеп.
 
След въстанието, през [[1904]] година се прехвърля в [[България]] и участва в дейността на Прилепското братство.<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
Атанас Иванов организира терористични групи, като няколко пъти е арестуван. През [[1902]] година е в четата на [[Петър Ацев]], а през [[1903]] година по времето на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] е секретар на войводата [[Христо Оклев]] - Попето.
</ref>
 
След въстанието, през [[1904]] година се прехвърля в [[България]].
==Бележки==
<references />