Харолд Александър: Разлика между версии

Харолд Александър е роден на [[10 декември]] [[1891]] г. в [[Лондон]], [[Англия]]. Той е син на четвъртия лорд Каледон. Учи в Хароу и Сандхърст, а след това се присъединява към ирландския гвардейски полк като [[втори лейтенант]]. Служи по време на [[Първата световна война]] в това подразделение и през 1917 г. става командир на 2-ри батальон. През 1918 г. е временен командир на 4-та гвардейска бригада. След войната, през 1919 г., командва балтийския ландесверландсвер. След това назначение отново се връща в своя полк като командир на 1-ви батальон. През 1932 г. е изпратен в [[Индия]], където поема командването на бригада ''Nowshera''. През 1938 г. е издигнат в чин [[генерал-майор]] и поема командването на 1-ва дивизия.<ref name="Sumner">{{cite book | last = Sumner | first = Ian | authorlink = | coauthors = | year = 2003 | title = British Commanders ot World War II | publisher = Osprey Publishing | location = | pages = 4-5 | isbn = 1 84176 669 0}}</ref>

През 1940 г. заедно с 1-ва дивизия заминава за [[Франция]], като част от [[Британски експедиционен корпус|Британския експедиционен корпус]]. Поема командването на 1-ви корпус, защитаващ периметъра край [[Дюнкерк]]. През декември същата година е издигнат в чин [[генерал-лейтенант]] и получава поста главнокомандващ на южните войски. През 1942 г. поема командването на войските в [[Бирма]], но не успява да попречи на превземането и&#768; от японските войски. През юли 1942 г. поема командването на 1-ва армия. Скоро след това заема поста на [[Клод Окинлек]] като главнокомандващ на войските в [[Близкия Изток]]. След успешното изтласкване на силите на Оста до [[Тунис]] получава командването на 18-та група армии. Същевременно е назначен за заместник -командир на съюзническите войски в Средиземноморието.<ref name="Sumner"/>

Преди [[Съюзническо настъпление в Сицилия|съюзническото настъпление в Сицилия]] поема англо-британската 15-та група армии. През ноември 1944 г. е назначен за командир на съюзническите войски в Средиземноморието[[Средиземноморие]]то и е издигнат в чин [[фелдмаршал]].<ref name="Sumner"/>

През ноември 1945 г. се отказва от командването. Получава титлата [[виконт]] - виконт Александър от Тунис. В продължение на шест години заема поста генерал-губернатор на Канада. След това получава титлата [[граф]] и заема поста министър на отбраната по време на последното правителство на [[Уинстън Чърчил]]. Напуска политиката през октомври 1954 г. Умира на [[16 юни]] [[1969]] г.<ref name="Sumner"/>