Битка при Никопол: Разлика между версии

След победата си в [[Косовска битка|Косовската битка]] османците завладяват по-голямата част от [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], включително [[Търновско царство|Търновското царство]], а [[Византия]] е ограничена до територията около непосредствено Константинопол, който е обсаден от турците през 1390, 1395, 1397, 1400 и 1422 г. преди да падне през [[1453]] г. През [[1395]] г. цар [[Иван Шишман]] е убит при Никопол по заповед на Баязид I <ref>Андреев, Йордан. Българските ханове и царе VII-XIV век, изд. Петър Берон, 1994 г., стр. 215</ref>, а брат му [[Иван Срацимир]], все още владеещ [[Видин]], става османски васал. В очите на българските боляри, деспоти и други полузависими хемуски владетели походът на западните рицари е голям шанс да се възпре османското нашествие и да се възстанови християнската власт върху полуострова. Османските владения достигат границите на Унгария, а Венеция се страхува за балканските си владения Мореа и Далмация, както и за контрола върху [[Адриатическо море|Адриатическо]], [[Йонийско море|Йонийско]] и [[Егейско море]]. Генуа се страхува, че турците ще поемат контрол над проливите и р. [[Дунав]] и по този начин ще придобият монопол над търговските пътища между Европа и [[Черно море]], където генуезците владеят градовете Кафа, Синоп и Амасра. Генуезците също владеят крепосткрепостта Галата северно от [[Златен рог|Златния рог]] в Константинопол, обсаден от Баязид през 1395 г.

Първоначалният план предвиждал ДжонЖан отдьо Гонт, Луи Орлеански и Филип Дръзкия, херцог на Бургундия да тръгнат през 1395 г. а кралете на Франция и Англия [[Шарл VI (Франция)|Шарл VI]] и [[Ричард II]] да ги последват на следващата година. Вместо това ДжонЖан Безстрашният (изв. също като ДжонЖан отдьо Невер), син на Филип Дръзкия, повежда 10 000 французи, най-вече кавалерия от Бургундия заедно с английски контингент от 1000 души. Има още 6000 човека от ПлатинатаРейнските области, Бавария и Нюрнберг. Според други източници обаче силите под водачеството на Жан да били 8000, което означава, че Сигизмунд се присъединява с 6000-8000 мъже от Унгария, общо достигайки 16 000. Французите тръгват от МонбелиарДижон през април 1396 г., пристигат във [[Виена]] през май илии юни и се съединяват със Сигизмунд в [[Будапеща|Буда]] през юли. Князът на Влахия [[Мирча Стари]], който е васал на Унгария, също се включва в кръстоносната войска със значителна сила. ФранцузинътФранцузкият маршал Жан льо Менгр, известен също като Бусико, разказва, че когато кръстоносната армия стигнала под стените на Видин „излезе от града господарят на този град, който беше православен християнин и беше подчинен насила от турците. Той предаде града и цялата си земя на маджарския крал, а също и всички турци, които бяха вътре в града.“ <ref>Андреев, Йордан. Българските ханове и царе VII-XIV век, изд. Петър Берон, 1994 г., стр. 206</ref> Мирча има боен опит срещу Баязид, на когото нанася сериозни удари в битките при Карановаса и Ровине и битките за княжество Карвуна през 1395 г. Йохан Шилтбергер, баварски кръстоносец пленен при Никопол, по-късно описва в мемоарите си противоречието между западните и източните кръстоносци относно избирането на правилна тактика. Мирча иска командването и правото първи да нападне, след като е изпълнил разузнавателна мисия с влашка лека конница. Сигизмунд се съгласява, но ДжонЖан отдьо Невер, който е похарчил много пари и е пропътувал дълго разстояние, за да участва в експедицията отхвърля промяна в традиционната тактика и иска честта да нападне първи турците да бъде негова. Невер поема командването на армията и се отправя към Никопол. Кръстоносците плячкосват районите през които минават. Рахово (Оряхово) е разграбен, а жителите му пленени или убити. Разни по-малки османски сили същогарнизони са пленениразбити по пътя.

Кръстоносците не са докарали със себе си обсадни машини, а Никопол е добре снабден и защитен. Въпреки това кръстоносците са убедени, че градът бързо ще падне, след което ще могат да се отправят на помощ на Константинопол. Те не очакват султан Баязид І да се появи скоро с войските си, тъй като е зает да обсажда Константинопол. Никопол обаче издържа 16 дни на обсадата, през което време Баязид обаче събира армията си, вдига обсадата на Константинопол и сес армията сисе отправя към Никопол. Неговият васал, сръбският княз Стефан Лазаревич се присъединява с 5000 тежко въоръжени кавалеристи към него по пътя и заедно пристигат при Никопол на 24 септември с около 20 000 войници. Стефан е можел да запази пасивен неутралитет, но той ненавижда унгарците повече от турците и затова избира активна форма на вярност към своя господар. Освен това сестра му Оливера е жена на султана.

Пристигането на Баязид е шок за кръстоносците, които вечерят, когато пристига вестител с новината. На 25 и двете страни се подготвят за битка. Преди битката турцитеоколо 1000 турци пленени в Рахово са убити от французите. ФранцузитеФранцузките, бургундските и англичанитеанглийските рицари под командата на Жан дьо Невер образуват авангарда,. аУнгарският Сигизмундвойвода разделя(губернатор) войскатаНикола сиІІ на три:от тойГара командва центъра, съставен от пехотинци унгарци и, германци, трансилванцитечехи, елзасци, фламандци и малък брой тевтонски рицари. Сигизмунд е обиден на френските рицари и командва резервите. Трансилванците на Стефан Лазкович образуват дясното крило, а власите на Мирча лявото.

БаязидЗад поставялиния коненот авангардзабити задв линия отземята колове, основнаБаязид линияпоставя авангард от еничарилеко въоръжени кавалеристи. Зад тях са еничарите и стрелцистрелците, а основната част турци и сърби са скрити зад хълмове на известно разстояние. Мирча препоръчва предпазливдефанзивен боен план и отново иска да нападне пръв. Влашката конница трябва да предизвика турците да напуснат позицията си, отслабвайки по този начин им основната линия, която след това да бъде щурмуванаатакувана от тежката кавалерия. Сигизмунд също счита, че е добре да се действа с предпазливост, но предложението е отхвърлено от други кръстоносци, които мислят, че влашкият княз иска да спечели слава за себе си. Така е въведен в действие конвенционален план за съкрушителен удар, който да бъде нанесен от рицарите, който се оказва гибелен за кръстоносците.