Битка при Никопол: Разлика между версии

'''Битката при Никопол''', състояла се на [[25 септември]] [[1396]] г. близо до [[Никопол]], [[България]], е краят на последния голям западноевропейски кръстоносен поход в [[Средновековие]]то. Поражението на силите изпратени срещу турците от [[Франция]], [[Англия]], [[Шотландия]], [[Унгария]], [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], [[Полша]], [[Швейцария]], [[Венеция]], [[Генуа]], [[ВлахияВлашко]], България и ордена на [[хоспиталиери|рицарите на Св. Йоан]] е и последният удар срещу загиващото [[Второ българско царство]], и угасване на една от последните европейски надежди за спасяването на [[Константинопол]] от турците.

След победата си в [[Косовска битка|Косовската битка]] (1389 г.) османците завладяват по-голямата част от [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], включително [[Търновско царство|Търновското царство]], а [[Византия]] е ограничена до територията около непосредствено Константинопол, който е обсаден от турците през 1390, 1395, 1397, 1400 и 1422 г. преди да падне през [[1453]] г. През [[1395]] г. цар [[Иван Шишман]] е убит при Никопол по заповед на Баязид I Йълдъръм (Гръмотевицата) <ref>Андреев, Йордан. Българските ханове и царе VII-XIV век, изд. Петър Берон, 1994 г., стр. 215</ref>, а брат му [[Иван Срацимир]], все още владеещ [[Видин]], става османски васал. В очите на българските боляри, деспоти и други полузависими хемускибалкански владетели походът на западните рицари е голям шанс да се възпре османското нашествие и да се възстанови християнската власт върху полуострова. Османските владения достигат границите на Унгария, а Венеция се страхува за балканските си владения МореаМорея и Далмация, както и за контрола върху [[Адриатическо море|Адриатическо]], [[Йонийско море|Йонийско]] и [[Егейско море]]. Генуа се страхува, че турците ще поемат контрол над проливите и р. [[Дунав]] и по този начин ще придобият монопол над търговските пътища между Европа и [[Черно море]], където генуезците владеят градовете Кафа, Синоп и Амасра. Генуезците също владеят крепостта Галата северно от [[Златен рог|Златния рог]] в Константинопол, обсаден от Баязид през 1395 г. Експанзията на османските завоеватели на Балканите започва да заплашва все по-сериозно Европа, която не се интересува от съдбата на покорените балкански народи. Сигизмунд Люксембургски, унгарски крал от 1387 г. (и по-късно император на Свещенната римска империя от 1433 г.) е първият, който проумява сериозността на положението. Но тъй като унгарската феодална армия с ниска боеспособност не може да се противопостави на устрема на османските сили, той поема инициативата да формира коалиция, която да ги отблъсне.

През 1394 г. папа [[Бонифаций IX]] обявявапредлага нов кръстоносен поход срещу турците, но до това време [[Западна схизма|Западната схизма]] е разделила папството на две, съперниците седящи в [[Авиньон]] и [[Рим]], a дните, когато папата можел да вдигне кръстоносен поход са отминали. [[Стогодишна война|Стогодишната война]] между Англия и Франция е в застой обаче и кралете на тези страни са готови да си сътрудничат за поход срещу турците. Французите преговарят с унгарския крал [[Сигизмунд Люксембургски]] за общ кръстоносен поход от 1393 г. Най-активно се заема с организирането и финансирането на похода бургундския херцог Филип II Дръзкия.

Първоначалният план предвиждал Жан дьо Гонт, Луи Орлеански и херцог Филип Дръзкия, херцог на Бургундия да тръгнат през 1395 г. а кралете на Франция и Англия [[Шарл VI (Франция)|Шарл VI]] и [[Ричард II]] да ги последват на следващата година. ВместоЗа товакомандващ е определен 24-годишният граф Жан дьо Невер (изв. също като Жан Безстрашният), син на Филип Дръзкия. Негов главен съветник е опитният и улегнал военачалник и политик Енгеранд VII дьо Куси. Кавалерията се командва от френския маршал Жан льо Менгр, повеждаизвестен като Бусико. Те повеждат 10 000 французи, най-вече кавалерия от Бургундия, заедно с английски контингент от 1000 души. Има още 6000 човекагерманци от Рейнските области, Бавария и Нюрнберг. Според други източници обаче силите под водачеството на Жан даса били 8000, което означава, че. Сигизмунд се присъединява с 6000-8000 мъже от Унгария, общо достигайки 16 000. Французите тръгват от Дижон през април 1396 г., пристигат във [[Виена]] през май и юни и се съединяват със Сигизмунд в [[Будапеща|Буда]] през юли. КнязътС навенециански Влахиякораби [[Мирчапо Стари]],Дунава койтопристигат еот васалРодос намалък Унгария,брой същорицари-йоанити сеначело включвас ввеликия кръстоноснатамагистър войскана съсордена значителнана сила.Свети ФранцузкиятЙоан маршалФилиберт Жандьо льоНаякс. Менгр, известен също като Бусико, разказва, че когато кръстоносната армия стигнала под стенитеКнязът на ВидинВлашко „излезе[[Мирча от града господарят на този градСтари]], който бешее православен християнин и беше подчинен насила от турците. Той предаде града и цялата си земявасал на маджарския кралУнгария, а също исе всички турци, които бяха вътревключва в града.“кръстоносната <ref>Андреев,войска Йордан.със Българскитезначителна ханове и царе VII-XIV век, изд. Петър Берон, 1994 г., стрсила. 206</ref> Мирча има боен опит срещу Баязид, на когото нанася сериозни удари в битките при Карановаса и Ровине и битките за княжество Карвуна през 1395 г. Йохан Шилтбергер, баварски кръстоносец пленен при Никопол, по-късно описва в мемоарите си противоречието между западните и източните кръстоносци относно избирането на правилна тактика. Мирча иска командването и правото първи да нападне, след като е изпълнил разузнавателна мисия с влашка лека конница. Сигизмунд се съгласява, но Жан дьо Невер, който е похарчил много пари и е пропътувал дълго разстояние, за да участва в експедицията отхвърля промяна в традиционната тактика и иска честта да нападне първи турците да бъде негова. Невер поема командването на армията и се отправя към Никопол. Кръстоносците плячкосват районите през които минават. Рахово (Оряхово) е разграбен, а жителите му пленени или убити. Разни по-малки османски гарнизони са разбити по пътя.

Кръстоносците не са докарали със себе си обсадни машини, а Никопол е добре снабден и защитен. Въпреки това кръстоносците са убедени, че градът бързо ще падне, след което ще могат да се отправят на помощ на Константинопол. Те не очакват султан Баязид І да се появи скоро с войските си, тъй като е зает да обсажда Константинопол. Никопол обаче не се предава и издържа 16 дни на обсадата,. презМеждувременно коетоБаязид времее Баязидинформиран обачеза вдига обсадатадвижението на Константинополкръстоносците иот смиланския армиятахерцог сисеДжиан отправяГалеано къмВисконти, Никопол.който Неговияте васал,обиден сръбскиятна князфранцузите. СтефанТой Лазаревичвдига сеобсадата присъединявана Константинопол и с 500020 тежко000 въоръженидуши кавалеристисе отправя в бърз ход към негоНикопол. поПо пътя икъм заеднонего пристигатсе приприсъединява Никополнеговият навасал, 24сръбският септемврикняз Стефан Лазаревич с около5000 20тежко 000въоръжени войнициконници. Стефан е можел да запази пасивен неутралитет, но той ненавижда унгарците повече от турците и затова избира активна форма на вярност към своя господар. Освен това сестра му Оливера е жена на султана.