Битка при Никопол: Разлика между версии

На 26 септември Баязид заповядва екзекуцията на между 3000 и 10 000 пленници като отмъщение за убийството на турци в Оряхово от французите. Той също е разгневен от големите си загуби в битката, въпреки крайната победа. Пленниците под 18 години той запазва за собствената си армия или продава в робство. Някои успяват да избягат и да се завърнат у дома, но мнозина загиват. Сигизмунд, Никола Горянски и Херман от Кили се връщат през Черно, Егейско и [[Адриатическо море]], подозирайки че власите може да ги предадат. Шарл научава за поражението по [[Коледа]]. Рицарите от Западна Европа скоро губят ентусиазма си за кръстоносничество. Нов поход от западна Европа срещу турците не е организиран до Ренесанса[[Ренесанс]]а. {{източник|}} Видинското царство пада под турска власт веднага след битката при Никопол, а цар Иван Срацимир е пленен и затворен в [[Бурса]]. Англия и Франция скоро възобновяват войната си. Влахия продължава да се противопоставя на турците и спира две турски експедиции през следващите години. Поражението и пленяването на Баязид от [[Тимур]] [[битка при Ангора|при Ангора]] предизвиква хаос в Османската империя и Мирча се възползва от случая, за да организира заедно с Унгария кампания срещу турците. Унгарците и поляците са победени в [[битка при Варна|битката при Варна]], а Константинопол е превзет през [[1453]] г. Последван от деспотство [[Мореа]] през [[1460]] г. и Трапезундската империя през [[1461]] г., с което се слага край на последните остатъци от Византийската империя в Анатолия и на ХемускияБалканския полуостров.