Николай Крилов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {{Инфокутия военно лице |име=Николай Иванович Крилов |живял=29 април 1903 г. - 9 февруари [[197...
 
мРедакция без резюме
Ред 23:
 
==Биография==
Роден е на [[29 април]] [[1903]] г. в с. Голяевка, [[Саратовска губерния]]. На [[20 февруари]] [[1919]] г. се записва като доброволец в [[Червената армия]]. След успешното завършване на пехотни курсове през [[1920]] г., е назначен за командир на [[взвод]], [[рота]], а на 19 години командва [[батальон]]. По време на [[Великата Отечествена война]], Крилов заема длъжностите началник на оперативен отдел на армия и началник-щаб на [[армия]]. Участник в отбраната на [[Севастопол]]. По време на [[Битка за Сталинград|битката за Сталинград]] е началник-щаб на армия, откъдето произхожда познанството му с [[Василий Чуйков]]. Несъмнената заслуга за по-късното му утвърждаване на длъжността главнокомандващ на ракетните войски със специално предназначение ({{lang-ru|Ракетных войск стратегического назначения}}, съкр. ''РВСН'') обаче, е заради работата по въпросите за отбраната на Сталинград, под ръководството на [[Никита Хрушчов]]. Крилов след войната ще напише за това очерка „Волжката твърдина“ ({{lang-ru|„Волжская твердыня“}}). След победата над [[Германия]], Николай Иванович, заедно с командира на [[1-ви Далекоизточен фронт]] - маршал [[Кирил Мерецков]], предприемат дръзка маневра срещу [[3-та японска армия]]. Отказвайки се от артилерийска подготовка, съветските войски обкръжават противника, унищожавайки редица [[ДОТ|дълговременни огневи съоръженияточки]] на японците. Този подход към нестандартни решения на стратегическите въпроси, служи за назначаването на Крилов за главнокомандващ на [[Далекоизточен военен окръг|Далекоизточния военен окръг]]. По-късно, Николай Иванович командва [[Уралски военен окръг|Уралския]], [[Ленинградски военен окръг|Ленинградския]] и [[Московски военен окръг|Московския]] военни окръзи. През [[1963]] г. е назначен за главнокомандващ на ракетните войски със специално предназначение {{lang-ru|}}.
 
Николай Крилов дълго не дава съгласието си на молбата на тогавашния министър на отбраната на [[СССР]] - маршал [[Родион Малиновски]], да оглави новия вид войски. Развитието им е обусловено и от [[Карибската криза]]. През [[1965]] г., по доклад на министъра на отбраната на [[САЩ]] - [[Робърт Макнамара]], Щатите имат 650 [[балистични ракети]], а СССР - само 200. Крилов, както и някои научни ръководители като [[Михаил Янгел]], достигат до извода, че е необходимо строителството на нови шахти за пускови установки и приемане на въоръжение на нови бойни ракетни комплекси. Янгел създава в своето конструкторско бюро нови видове ракетно въоръжение, с далекобойност, която значително превишава комплексите с ракети [[Р-12 Двина|Р-12]]. През [[1966]] г., Съветският съюз е посетен от [[Шарл де Гол]]. Заедно с Крилов, де Гол инспектира ракетната [[дивизия]] в [[Новосибирск]].
Ред 49:
 
== Воински звания ==
* [[Полковник]] - [[17 януари]] [[1938]] г.
* [[Генерал-майор]] - [[27 декември]] [[1941]] г.
* [[Генерал-лейтенант]] - [[9 септември]] [[1943]] г.
* [[Генерал-полковник]] - [[15 юли]] 1943 г.
* [[Армейски генерал]] - [[18 септември]] [[1953]] г.
* Маршал на Съветския съюз - [[29 април]] [[1962]] г.
 
== Съчинения ==