Планер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м RomanNr: 1 repl; Cyrlat: 1 repl; Grammar: 1; |
||
Ред 20:
В края на 1925 година в [[Държавна аеропланна работилница (Божурище)|Държавната аеропланна работилница]] в Божурище са построени два безмоторни самолета. 1926 година се смята за начало на организираното безмоторно летене в България. На [[летище]] Божурище се организира обучение и практически занятия с летци, техници и курсанти за овладяване техниката на безмоторното летене.
Радетел за масовизиране на този спорт и организатор на обучението е капитан [[Георги Дреников]], който провежда първия курс за безмоторно летене през септември 1931 година на хълма "Църква" северно от село Симеоново, в непосредствена близост до Американския колеж. През 1935 година след обучение в [[Германия]], майор Дреников получава лиценз за безмоторен летец и инструктор по безмоторно летене. През същата година, той организира първото Училище за безмоторно летене у нас с името "Рилски Орел". Първото олимпийско отличие по този спорт е спечелено от майор Дреников на
В зората на безмоторното летене най-високото отличие получено от български спортист е сребърния медал на майор Георги Дреников, завоюван на Първото световно първенство по безмоторно летене през юли 1937 година във Васеркупе - Германия.
След Втората световна война планерния спорт е застъпен широко в аероклубовете за обучение на спортисти във въздушните спортове. За първоначално обучение и високо спортно майсторство са използвани предимно полски и
==Планеризъм==
Ред 32:
За доставка на планера до мястото за начало на свободния полет се използва или летателен апарат от друг тип, или малък собствен [[двигател с вътрешно горене]], или такива с малък ресурс като барутен двигател или [[катапулт]]. За стартиране се използва наземна лебедка с дълго въже, както и старт от подветрения склон на планина с еластично въже, прилаган основно за планери за първоначално обучение.
В сегашно време, планерният спорт се явява общопризнато и масово увлечение в развитите страни. Съвременните планери, благодарение на достиженията на аеродинамиката и материалознанието, са способни да пролетят 50
Съвременните планери се отличават с голямо разнообразие: от свръхлеки, с тегло няколко десетки килограма до космическите совалки, със стартова маса над 100 тона.
| |||