Джон Дън: Разлика между версии

Дън е избран за член на [[Камара на общините|парламента]] от избирателния район Бракли през [[1602]] г., но този пост не е платен и той с мъка изхранва семейството си, разчитайки главно на богати приятели. Модните тогава кръжоци по поезия му позволяват да търси благодетелство и много от стихотворенията му са написани за богати приятели или багодетели, особено за сър [[Робърт Дрюри]], който става основният благодетел на Дън през 1610 г. и с когото Дън посещава [[Амиен]] и [[Париж]] през [[1611]] г., връщайки се през [[Германия]]. За сър Робърт Дън пише двете си ''Годишнини'', ''Анатомия на света'' (1611 г.) и ''За напредъка на душата'' (1612 г.). Точните причини за напускането от Дън на [[Католическа църква|Католическата църква]] не са ясни, но се знае, че Дън е бил във връзка с крал [[Джеймс I]] и през 1610 и 1611 г. пише две анти-католически стихотворения ''Псевдо-мъченик'' (целящо да убеди католиците да дадат Клетвата за превъзходство) и ''Игнатий неговият конклав'' (сатира на йезуитите). Макар Джеймс да е доволен от творбите на Дън той отказва да го върне в съда, а вместо това му препоръчва да бъде ръкоположен. Дън отначало изпитва неохота за заемане на такава длъжност, но накрая се поддава на желанията на краля и е ръкоположен като свещеник от [[Англиканска църква |Англиканската църква]] на [[23 януари]] [[1615]] г.

 

 

Дън става кралски капелан (свещеник) към края на 1615 г. и преподавател по богословие в Линкълнс Ин през 1616 г. Съпругата му умира на 15 август 1617 г., пет дни след като ражда мъртвородено, тяхното дванадесето дете за седемнадесетгодишен брак. Дън дълбоко скърби за смъртта ѝ и не се жени повторно, нещо необичайно за епохата, особено като се има предвид голямото семейство, за което трябва да се грижи. През 1618 г. получава докторат по богословие от Кеймбриджкия университет. По-късно през 1618 г. става личен свещеник на виконта на Донкастър, който е изпратен на посланичество в Германия, което цели да посредничи между католическия император и неговите [[протестантство|протестантски]] поданици от [[Бохемия]]. Дън се връща в Англия през 1620 г. През 1621 г. Дън става декан на [[катедралата Сейнт Полс|катедралата Сейнт Полс]], водещ (и добре платен) пост в Англиканската църква, който заема до смъртта си през 1631 г. През този период умира дъщеря му Луси на 18-годишна възраст. През 1623 г. най-възрастната му дъщеря Констанс се омъжва за 58-годишния актьор Едуард Алейн, станал известен с изобразяването на героите на [[Кристофър Марлоу]] още преди смъртта на драматурга. В края на ноември и началото на декември 1623 г, страда от почти фатална болест, която е или тиф или грип с последвала седемдневна треска. По време на възстановяването си пише редица размишления и молитви за здравето, болката и болестта, публикувани в книга през 1624 г. под заглавието ''Молитви при неочаквани случаи'', XVII-тата от които по-късно става известна за изразите "никога не питай за кого бие камбаната; тя бие за теб" и "никой човек не е остров". През 1624 г. става викарий на Сейнт Дънстънс-ин-дъ-Уест, а след смъртта на крал Джеймс на [[27 март]] [[1625]] г. Дън чете проповед по случая пред новия крал [[Чарлс I]], комуто става кралски капелан. Печели си репутация като впечатляващ, красноречив проповедник и 160 от проповедите му са публикувани през 1640, 1649 и 1660 г. През февруари 1631 г. изнася известната си проповед ''Дуел със смъртта'' в двореца Уайтхол пред крал Чарлс, а последната му творба е ''Химн за Господ, моя Господ, в моята болест''. Умира на [[31 март]] [[1631]] г., вероятно от рак на стомаха. Джон Дън е погребан в катедралата Сейнт Полс, където му е издиганата паметна статуя (изработена по неговата рисунка в плаща си). Тя оцелява [[Големия пожар в Лондон |Големия пожар в Лондон]] ([[1666]] г.) и все още може да бъде видяна.