Уикипедия

Моноплан: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Файлът „Berijew_Be-8_.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител Wuzur поради: per commons:Commons:Deletion_requests/Image:Berijew_Be-8_.jpg.
м RomanNr: 7 repl; Cyrlat: 1 repl; Grammar: 1;
Ред 15:
 
==История==
Построяването на [[летателен апарат]] с едно крило е идея, съществуваща успоредно с други най-разнообразни конструкции. В края на ХІХXIX век Александър Фьодорович Можайски от Русия е конструирал и построил през 1883 година самолет с парен двигател. Проектът му на моноплан е с едно "теглещо" и две "тикащи" витла, задвижвани от две [[Парна машина|парни машини]]. По това време не е била известна зависимостта на подемната сила от профила на крилото и конструкцията е едно плоско крило с правоъгълна форма, заимствано от хвърчило. Площта на крилото е 330 квадратни метра. Фюзелажът е с форма на лодка, а в оперението със система въжета се управляват двете кормила за посока и височина. Опитът за изпитване е завършил с тежка авария.
 
Успешни са конструкциите на [[Луи Блерио]]. С моделите Блерио VІVI, Блерио VІІVII и Блерио VІІІVIII се установява основната конструкция, по която се създават следващите успешни модели- "теглещо" витло, дълъг фюзелаж, низкоразположено крило, оперение с хоризонтален и вертикален стабилизатор. Основни материали- стоманени тръби, дървени силови елементи, здрава хартия, плат и шперплат. В самолетите Блерио ІХIX и [[Блерио XI]] е направено всичко, което се използва и до днес в конструкцията и системата за управление - с педали се управлява кормилото за посока, а с лост се управлява кормилото за височина и огъването на задния край на крилото, за напречно управление на самолета. С Блерио ХІXI конструкторът му прелита Ла Манш на 25 юли 1909 година и доказа, че самолета не е само средство за атрактивни демонстрации, а сериозна транспортна машина.
 
Друг успешен моноплан е разработеният от Леон Левавасьор (Leon Levavasser) (1863-1922) самолет "Антуанет -4" (Antoinette -4). През октомври на 1908 година е завършена типичната монопланна конструкция - теглещо витло, добре обтекаем фюзелаж, крило с трапeцовиднитрапецовидни елерони. С този самолет летецът Юбер Латам (Hubert Latham) (1883-1912) през юли 1909 година не успя да покори Ла Манш, поради повреда в двигателя, но през август 1909 по време на първите международни авиационни състезания в [[Реимс]] - [[Франция]], Латам лети в продължение на два часа и 17 минути, при което изминава 155 километра.
[[Картинка:Deperdussin Monocoque.JPG|thumb|rigth|Депердюсен Монокок в музея в Bourget]]
Френският конструктор Арман Депердюсен (Armand Deperdussin) (1867-1924) е доразвил създадените френски моноплани. Самолетът му Депердюсен Монокок (Deperdussin Monocoque) през 1913 година е създаден като състезателен и всичко в конструкцията е подчинено на постигането на по-висока [[скорост]]. Крилото е по-тънко и с по-малка кривина на профила, Фюзелажът е с овална обтекаема форма, монококова конструкция с шперплатова обшивка с дебелина 4 mm, поемаща всички натоварвания. Кабината на пилота и оста на винта са съоръжени с обтекатели, а опашното оперение е със стреловидна предна страна. На 16 април 1913 година в Монако се провежда скоростно състезание по затворен маршрут за хидроплани (hidravion) за [[Купа Шнайдер]] (Coupe Schneider), учредена от френския индустриалец и авиатор Жак Шнайдер (Jaiques Scheider). Купата е спечелена от френския пилот Морис Прево с хидроплан Депердюсен Монокок. На 29.09.1913 година отново Морис Прево (Maurice Prevost) установява световен рекорд със скорост 200 km/h. Това постижение е надминато едва 10 години по-късно. Поради няколко аварии с този самолет се заключава, че основната конструктивна схема е виновна и строените през периода на [[Първа световна война|Първата световна война]] самолети са биплани - бавни, но здрави, поради по-ниските натоварване на единица площ на крилото и с по- висока товароподемност. Самолетът на Депердюсен с вложените нови идеи е изпреварил развитието на самолетостроенето с повече от 15 години. Създаването на нови самолетни двигатели и конструкционни материали, насочени специално към самолетостроенето, е позволило от началото на 30те години строените за военни и граждански цели самолети да бъдат моноплани и да използват идеите заложени в Депердюсен Монокок.
Ред 59:
*'''[[ДАР-10|ДАР-10Ф]]''' е модернизиран вариант на ДАР-10А. Разработен от инж. [[Цветан Лазаров]]. Прекрасен [[щурмови самолет]], но е произведен в началото на ерата на реактивната авиация. Създаден е само прототип. Съоръжен е с двигател Fiat RC 38 - 14 цилиндров звездообразен двигател с въздушно охлаждане и мощност 649 kw/870 hp.
* '''КБ-11''' "Фазан" - едномоторен двуместен моноплан горноплощник със закрита кабина и непребираем колесник. Предназначение- щурмовик и тактически разузнавач. Двигател Alfa-Romeo 126 RC 34 с мощност 552 kw/750 hp. Въоръжение- 2х7,92 mm синхронни картечници и една сдвоена 7,92 mm подвижна за защита на опашката. Бомби 8х50 kg или 4х100 kg на бомбодържатели под тялото. През 1941 година са произведени 7 броя.
* '''КБ-11-А''' "Фазан" - едномоторен двуместен моноплан горноплощник със закрита кабина и непребираем колесник. Предназначение- щурмовик и тактически разузнавач. Двигател PZL Бристол "Пегасус" ХХІXXI, деветцилиндров, звездообразен с въздушно охлаждане- Мощност на двигателя 614 kw/835 hp. Въоръжение- 2х7,92 mm синхронни картечници от страни на двигателя и една сдвоена 7,92 mm подвижна картечница за защита на опашката. Бомби- 8х50 kg или 4х100 kg на бомбодържатели под тялото. През 1942 година са произведени 43 самолета.
* '''[[Лаз-7]]''' - едномоторен, двуместен учебно-тренировъчен самолет. Разработен и внедрен за производство в ДСФ - Ловеч от инж. [[Цветан Лазаров]]. Произвежда се от юни 1949 година. Двигател чехскочешко производство Walter Minor 6.III, 6 цилиндров, редови с въздушно охлаждане и максимална мощност 117,6kw/160 hp. Използван е във ВВС за обучение като лек нощен бомбардировач, въоръжен с две крилни картечници 7,92 mm и за бомбомятане на 6х10-20 kg бомби. Без въоръжение е използван за първоначално обучени на пилоти и трениране на фигури от висш пилотаж. Произведени са 160 броя от този модел и 3 самолета като прототипи. Произведени са и 150 броя от модификацията Лаз-7М с двигател М-11ФР съветско производство, петцилиндров звездообразен с въздушно охлаждане. Самолетостроителните заводи са закрити през 1954 година, въпреки интереса и поръчките за доставка на самолет Лаз-7М в Полша и Египет.
* '''Лаз-8''' - четириместно въздушно такси. Произведен е един брой.
* '''Лаз-12'''
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Моноплан“.