Василий Блюхер: Разлика между версии

Блюхер е активен участник в [[Гражданска война в Русия|гражданската война]] - през [[1918]] г., начело на отряд, е изпратен в Южен [[Урал]] за борба с частите на [[генерал]] [[Александър Дутов]]. Партизанската армия, начело с Блюхер извършва 40-дневен [[рейд]], преминавайки с боеве над 1500 км. През същата година Блюхер командва 30-та стрелкова [[дивизия]] в [[Сибир]] и се сражава срещу войските на [[Александър Колчак]]<ref> {{икона ru}} [http://pressa.irk.ru/kopeika/2004/42/006001.html Статия за Иркутската дивизия]. </ref>. Проявява се като талантлив пълководец и особено се отличава в боевете за Каховския [[плацдарм]] и в Перекопско-Чонгарската операция.

[[Сталин]] включва Блюхер в състава на Специалното съдебно присъствие на Върховния съд на СССР, осъдило на смърт група висши съветски военачалници по делото „Тухачевски“ (юни [[1937]] г.). След година, в хода на последвалите това дело репресии в [[РККА]] през 1937-1938 г. е арестуван и самия Блюхер. В затвора е подложен на мъчения и побой. <ref> {{икона ru}} [http://www.hrono.ru/biograf/blyuher.html Биография на Василий Блюхер на страницата ''hrono.ru'']</ref>. На [[9 ноември]] [[1938]] г., намиращ се под следствие, Блюхер умира в [[Лефортовски затвор|Лефортовския затвор]]. По заключение на съдебно-медицинската експертиза, смъртта на маршала е настъпила от запушване на [[артерия]] на крака от [[тромб]], образуван в областта на таза. На Блюхер е изкарано и едното око. На [[10 март]] 1939 г., посмъртно със задна дата, е лишен от званието маршал и осъден на смърт „за шпионаж в полза на [[Япония]], участие в антисъветска дясна организация и военен заговор.“. Блюхер се е женил три пъти. Жените от първите му бракове - Галина Покровска и Галина Колчугина, както и брат му - [[капитан]] Павел Блюхер и жената на Павел също са разстреляни. Третата му жена - Глафира Лукинична Безверхова, е осъдена на 8 години изправително-трудов лагер. <ref> {{икона ru}} [http://nvo.ng.ru/history/2004-11-19/5_blukher.html „Трагедия маршала Блюхера“ - статия в „''Независимоe военноe обозрениe''“]</ref>.