Битка при Никопол: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Stephan (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 15:
| командир1 = [[Сигизмунд Люксембургски]],</br> [[Джон Безстрашният]],</br> [[Мирча Стари]]
| командир2 = [[Баязид I]], <br/>[[Стефан Лазаревич]]
| сила1 = ок. 47 000 ?
| сила2 = ок. 35 000 ?
| жертви1 =
| жертви2 =
Ред 38:
[[Image:Battle_of_Nicopole_battle_map_1396.jpg|мини|300п|Карта на битката]]
[[Image:Bataille de Nicopolis (Archives B.N.) 1.jpg|right|мини|300п|Битката при Никопол]]
Пристигането на Баязид е шок за кръстоносците, които вечерят, когато пристига вестител с новината. На 25 септември и двете страни се подготвят за битка. Преди биткататова около 1000 турци, пленени в Рахово, са убити от французите.
Възникват отново сериозни противоречия между западните и източните кръстоносци относно избора на правилната тактика за водене на сражението. Сигизмунд иска да разположи своите спомагателни части от Трансилвания и Влашко най-отпред като авангард, защото смята, че бойните им качества са ниски и ще може по-добре да ги наблюдава. Французките, бургундските и английските рицари под командата на Жан дьо Невер образуват авангарда. Унгарският войводагубернатор (губернаторотговаря на сегашното министър-председател) Никола (Миклош) ІІ от Гара командва центъра, съставен от пехотинци унгарци, германци, чехи, елзасци, фламандци и малък брой тевтонски рицари. Сигизмунд е обиден на френските рицари и командва резервите. Трансилванците на Стефан Лазкович образуват дясното крило, а власите на Мирча лявото.
 
Зад линия от забити в земята колове, Баязид поставя авангард от леко въоръжени кавалеристи. Зад тях са еничарите и стрелците, а основната част турци и сърби са скрити зад хълмове на известно разстояние. Мирча препоръчва дефанзивен боен план и отново иска да нападне пръв. Влашката конница трябва да предизвика турците да напуснат позицията си, отслабвайки по този начин им основната линия, която след това да бъде атакувана от тежката кавалерия. Сигизмунд също счита, че е добре да се действа с предпазливост, но предложението е отхвърлено от други кръстоносци, които мислят, че влашкият княз иска да спечели слава за себе си. Така е въведен в действие конвенционален план за съкрушителен удар, който да бъде нанесен от рицарите, който се оказва гибелен за кръстоносците.
 
Тежко въоръжените французи нападат турския авангард, но скоро осъзнават, че ще трябва да слязат от конете при коловете. Те го правят и започват да махат коловете под огъня на турските стрелци. Които се целят не само в рицарите, но и в конете им. След това турската пехота напада рицарите, които макар да са слезли от конете си надвиват турците, които не носят ризници. Французите притискат турците към задните хълмове, но там, вече уморени заради това, че се движат пеш, откриват основните турски сили. В последвалия бой французите претърпяват поражение. Жан де Виен, адмирал на Франция, е убит защитавайки френското знаме шест пъти преди да загине. Филип, граф на Бар и Жан де Каруж загиват заедно с Жан де Виеннего. Джон от Невер, Енгеранд VII де Куси и Жан ле Менгр, маршал на Франция, са пленени. Битката обаче не е още загубена.
 
Сигизмунд се втурва на помощ на рицарите и среща Баязид на хълма, където битката е равностойна, докато не пристигат сърбите. В късния следобед Стефан Лазаревич води атаката на бронираните сръбски конници срещу войските на Сигизмунд, които се огъват. Сигизмунд е убеден от спътниците си да се оттегли. Войници под Херман II от Кили му помагат да достигне венециански кораб. Сигизмунд, както се твърди, казва за французите „Ако само ме бяха послушали... Имахме предостатъчно мъже да се бием с враговете си.“ Баязид и неговият шурей Стефан Лазаревич тогава виждат знамето на друг шурей Никола II Горянски, който се бие на страната на унгарците и го убеждават да се предаде. Влашката конница отстъпва и се отправя към дома.