Разлика между версии на „Андрей Ерьоменко“

м
редакция без резюме
м
|въоръжени сили=
|години на служба=1913 - 1958
|звание=[[маршалМаршал]]
|войсково поделение=
|командвания=
}}
 
'''Андрей Иванович Ерьоменко''' е съветски [[генерал]] (от 1955 г. - [[маршал]]), [[Герой на Съветския съюз]] (1944 г.), член на [[ЦК на КПСС]], един от най-забележителните пълководци през [[Втора световна война|Втората световна война]].
 
== Ранна кариера ==
Ерьоменко е роден в Марковка, [[Луганска област]] на днешна [[Украйна]] (тогава част от царска [[Русия]]), в селско семейство. Повикан е в армията през [[1913]] г. и по време на [[Първата световна война]] служи на Югозападния, а след това и на Румънския фронт. След избухването на [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] през [[1917]] г. се завръща у дома със звание [[унтерофицер]]. През есента на следващата година организира партизански отряд за борба с германците, окупирали Луганска област. По-късно, заедно с отряда си, се присъединява към [[Червена армия|Червената армия]], където е зачислен в легендарната [[кавалерия]] на [[Семьон Будьони]]. След [[гражданска война в Русия|гражданската война]] посещава Ленинградската кавалерийска школа, а през [[1935]] г. завършва Военната академия „Фрунзе“.
 
През [[1938]] г. Ерьоменко е назначен за командир на 6-ти кавалерийски [[корпус]] (част от 1-ва конна армия, дислоцирана в [[Беларус]]), който участва в [[Полска кампания (1939)|нападението над Полша]] (като част от [[Пакт Рибентроп-Молотов|пакта Рибентроп-Молотов]]). Операцията се отличава с лошо командване и слаба организация. След капитулацията на [[Полша]] сменя няколко длъжности. Началото на [[операция Барбароса|операция "Барбароса"„Барбароса“]] го заварва като главнокомандващ на [[Трансбайкалски военен окръг|Трансбайкалския военен окръг]].
 
== Великата Отечествена война ==
 
=== Сталинград ===
На [[1 август]] 1942 г. е назначен от [[Йосиф Сталин|Сталин]] за главнокомандващ на [[Югоизточен фронт|Югоизточния фронт]]. С наличните войски, Ерьоменко провежда няколко яростни контраатаки срещу немското настъпление в [[Кавказ]]. Заедно с [[комисар]]я [[Никита Хрушчов]] планират защитата на [[Сталинград]] и когато неговият подчинен, генерал Лопатин, изразява съмнения в способността си да спаси града, на [[11 септември]] Ерьоменко го заменя като главнокомандващ на 62-ара армия с [[генерал-лейтенант]] [[Василий Чуйков]]. На 28-ми същия месец, Югоизточния фронт е преименуван на [[Сталинградски фронт|Сталинградски]]. В [[Битка за Сталинград|битката за града]], по време на [[операция „Уран“]] през ноември, войските на Ерьоменко помагат за обкръжаването на немската 6-та армия, която впоследствие е напълно унищожена. Успешно са отблъснати и контраатаките на силите на [[Ерих фон Манщайн|Манщайн]], които се опитват да пробият обръча отвън.
 
=== Различни назначения ===
* Три [[Суворов (орден)|ордена „Суворов“]] - І-ва степен
* Сабя с Държавния герб на СССР
* Други отличия, (в т.ч. полски и чехословашки)
 
== Съчинения ==
* „Боевые„''Боевые эпизоды. Походы Первой Конной армии“армии''“. [[Ростов на Дон]]. 1957 г.
* „На„''На западном направлении“направлении''“. Москва. 1959 г.
* „Против„''Против фальсификации истории второй мировой войны“войны''“. Москва. 1960 г.
* „Сталинград“„''Сталинград''“. Москва. 1961 г.
* „В„''В начале войны“войны''“. Москва. 1965 г.
* „Годы„''Годы возмездия. 1943—1945“1943—1945''“. Москва. 1969 г.
* „Помни„''Помни войну“войну''“. [[Донецк]]. 1971 г. (издадено след смъртта му)
 
== Литература ==
* Абрамов А. „У„''У Кремлевской стены“стены''“. Москва. 1974 г.
* „Дороги„''Дороги храбрых“храбрых''“. Донецк. 1967 г.
 
{{Портал Втора световна война}}
 
==Източници==
<references/>
 
==Външни препратки==
* {{икона ru}} [http://www.hrono.ru/biograf/eremenko.html Биография на Андрей Иванович Ерьоменко] {{на страницата ''hrono.ru''] икона}}
 
{{Превод от 2|en|Andrei Yeremenko|ru|Ерёменко, Андрей Иванович|181459471|6968798}}
 
{{Маршали на Съветския съюз}}
 
{{сорткат|Ерьоменко, Андрей}}
[[Категория:Съветски военни дейци от Втората световна война]]