Ой!: Разлика между версии

'''Ой !''' ({{lang-en|Oi!}}) е музика на [[работническа класа|работническата класа]] и е поджанр на [[пънк]] [[рок]]а, възникнал през 70-те в [[Англия]]. До ден днешен се слуша от скинари и [[футбол]]ни фенове.

Седемдесетте години не започнали особено весело... Джими Хендрикс, Джим Морисон и Дженис Джоплин се сбогували със света, а Бийтълс едни с други. Звездите сега били T.Rex или Tary Glitter, Suzi Quatro и Queen. Glam-Rock завладял Хитпарадите, а сьщо и Slade, просташкия, груб квартет от Woverhampton пуснали дълги коси и оставили на сьхранение Doc’s в шкафа, и занапред костюмирани като клоуни да озвучават партита... Скинхедсцената, пропаднала бързо чак до тийнейджьрска мода, свила се до своето “твърдо ядро”, докато хипи културата започнала своя марш през институциите, за да заеме по-късно висши постове. Така от нищото се появила една нова младежка култура: момчета и момичета с еднакъв outfit, по всяко време груби думи от устите им и среден пръст изправен за борба със системата, веселба и анархия, музика, която с своя 3 акорден минимализъм, с текстове изпълнени с ярост разбива правилата на бомбастичните сола на рок-цирка... Punk-мирише на бунт, въстание, размирици. "Не знам какво искам, но знам как да го получа." "Anarchy in the UK” на "Sex Pistols", "No more heroes" на "The Stranglers", "White Riot" на "The Clash", псуване на публиката, простащини пред камерите. Sex Pistols спечелили повече пари от това, че отказвали да издават плочи, които трябвало да записват по договор, отколкото от продадени плочи. Пънк-постановка, която спечелила младежките сърца. Но както е известно за 2 години пънкът се интегрирал в общата комерсиална култура и станал част от обществения ред, на който преди това се противопоставял. Многообещаващ дял от забавната индустрия, привличащ все повече деца от средната и всшата класа, търсещи “екстремни” преживявания в най-новата мода....Скоро пьнк-модата украсявала каталозите, модното списанието Vogue избрало Джони Ротън за “Изненада на годината”, а в Германия читателки на Bravo дискутирали за и против безопасни игли в носа. Началото на 1978 година, когато пънкът се разпространил из континента, познатите вече банди се били продали на индустрията. The Buzzcocks, 999 и The Stranglers вече били подписали с United Artists, The Clash, които загубили много време и доста редове от своите песни за да псуват The Business, държейки се надменно подписали договор с CBS срещу гаранционната сума от 100000 паунда. Сега освен от APO-бащи и хипи-деца, била спазвана дистанция и от новата вълна Mode-Punks. Тогава много пънкове си спомнили за останалия на заден план “спящ” скинхед култ, и скоро голяма част от британските “мръсни деца”, започнали да се преврьщат "серийно" в скинхедс, бръснели си косите, закърпвали си панталоните и замествали обиците на носа с татуировки по ръцете-най - късно се напаснали “Part-time-Punks”. Също и много банди продължавали напред, дори по-твьрди от преди. Sham 69, Cock Sparrer, Cockney Rejects и Angelic Upstarts прогонвали от своите концерти пънкарите от средната класа (Mode Punks) ускорили ритъма на своята музика и изчистили звука от нечистотиите на New Wave ерата: изкусна, многоглаголна, многозначителна лирика, студиина електроника. Първоначалната аура на ненаказуемост и имиджа на злодей се събудил за нов живот. Наистина трябвало да се намери и ново име за музиката. Първоначално "реален пънк", после "уличен пънк" или "пънк на работническата класа" - най-накрая бил избран бойният уличен вик, който чрез една песен на Cockney Rejects бил увековечен като уличен поздрав: OI!OI!OI! С това бил даден на Скин култа ново начало, десет години след неговото раждане.