Атанас Иванов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 6:
| роден-дата = [[1874]]
| роден-място = [[Прилеп]], днес [[Република Македония]]
| починал-дата =
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
'''Атанас Иванов''' е [[българи|български]] просветен деятел и [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
==Биография==
Атанас Иванов е роден през [[1874]] година в [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Негова майка е [[Стойна Бафчанка]], главен организатор на ВМОРО в Прилепско, използвана от [[Димитър Талев]] за събирателния образ на българската жена в романа му „[[Железният светилник]]“.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/cyrnushanov.html Църнушанов, Коста. Ролята на българката в македонското освободително движение, в: „Македонски преглед“, бр. З, 1995 г.]</ref> Баща му Димо Иванов е държал кръчма в Прилеп. Брат и сестра на Атанас Иванов са и революционерите-учители [[Кочо Иванов]] и [[Мария Иванова (революционер)|Мария Иванова]].
Иванов учителства по прилепските села [[Небрегово]], [[Бучин]], [[Дуйне]], [[Варош (Прилеп)|Варош]], а след това в Прилеп и [[Ресен]]. Включва се във ВМОРО и става секретар на първия революционен комитет в Прилеп. Иванов поддържа контактите на комитета с четите в околията. Организира терористични групи, като няколко пъти е арестуван и прекарва една година в Битолския затвор. През [[1902]] година е в четата на [[Петър Ацев]], а през [[1903]] година по времето на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] е секретар на четата на войводата [[Христо Оклев]] - Попето.
След въстанието, през [[1904]] година се прехвърля заедно с брат си Кочо в [[България]] и участва в дейността на Прилепското братство. През 1912г. участва и в Балканската война като фелдшер. След войната продължава да следи революционната дейност в Македония, но без да участва активно в нея и до смъртта си води скромен живот като дребен търговец в София. Има един син. <ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
</ref>
| |||