Уикипедия

Син (митология): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м →‎История: пълен член
м Харан=Харран
Ред 3:
== История ==
Главното светилище на Нанна в град Ур се е наричало ''E-гиш-шир-гал'' ("дом на голямата /великата/ светлина"). Син, в последствие идетифициран с Наннаимал светилище край [[ХарранХаран]] (Харран) наречено ''E-кхул-кхул'' ("дом на радостите"). На печати той е изобразяван като старец с падаща брада и със символ '''полумесецът''' (виж още [[Ислям]], [[полумесец]], [[Мека]]). В астрално-теологичната система е представян от числото 30 и от луната. Това число вероятно се отнася до средния брой дни в един лунен месец (точният брой всъщност е 29.53 дни) премерен между последователни новолуния.
 
Мъдростта, персонифицирана от лунния бог, също така се отнася до постиженията на древните учени астрономи, за които наблюденията на фазите на луната са били важен фактор в развитие на математическите и умения. Тенденцията за централизиране на вселенската власт е довела до установяване на доктрината за троицата (виж още [[Света Троица]], [[старозаветна Троица]]), състояща се от ''Син'', ''[[Шамаш]]'' и ''[[Ищар]]'', съответно олицетворяващи '''луната''', '''слънцето''' и '''планетата Венера''' (зорница/вечерница).
 
[[Image:Khashkhamer seal moon worship.jpg|thumb|250px|Отпечатък от цилиндричния печат на ''Хашхамер'', ''патеси'' (първожрец) на ''Син'' от [[Ишкун-Си]], около 2100 пр.н.е. Седналата фигура най вероятно е [[Ур-Наму]], полагащ управлението в ръцето на Хашхамер, предвождан от [[ламма]]. Присъствието на Син е под форамта на полумесец.]]
Наречен Син във [[Вавилон]] и [[Асирия]] и почитан в [[ХарранХаран]], Син носел брада, направена от [[лапис лазули]] и яздел крилат [[бик]]. Неговата съпруга била [[Нингал]] ("Великата Дама"), която му родила сина [[Уту]] ("Слънце") и дъщерята [[Инанна]] (''Инанна'' се смята да е шумерското име на богинята Ищар). Други символи освен полумесеца са крилатият бик (идва от името на баща му, [[Енлил]], "Небесният бик") и триножникът, който вероятно е статив за лампа.
 
Важен шумерски текст ("Енлил и Нинлил")<ref>{{cite web |url=http://etcsl.orinst.ox.ac.uk/section1/tr121.htm |title=Enlil and Ninlil: translation}}</ref> разказва за слизането на Енлил и Нинлил (бременна с Нанна/Суен) в подземния свят/ада. Там се показват три "замествания" за да се позволи на Нанна/Суен да излеза на бял свят. Историята има сходство с друг текст известен под името "Слизането на Инанна".
 
==Култови средища==
Двете основни седалищасредища на почитанието към ''Син'' са били [[Ур]] на юг и [[ХарранХаран]] на север. [[Култ]]ът се е разпрострял и до други центрове; храмове на лунния-бог се намират във всички големи градове на Вавилон и Асирия.
 
Често е определян като ''Eн-зу'' или "господар на мъдростта." През периода от около [[2600 пр.н.е.|2600]]-[[2400 пр.н.е.]]), когато градът държава Ур е управлявал по-голямата част от долината на река [[Ефрат]] Син е представлявал глава на [[пантеон]]а на месопотамските божества. От този период датират епитетите "баща на боговете", "главен бог", "творец на всичко" и други подобни.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Син_(митология)“.