Философски камък: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: ar:حجر الفلاسفة, uk:Філософський камінь |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
== '''Философски камък''' ==
'''Философският камък''' било чудотворно вещество,което можело да превърне оловото в злато и с чиято помощ се правело еликсир на безсмъртието. [[Никола Фламел]] създава легендарния камък в своята алхимическа лаборатория на [[17 януари]] [[1382 г.]] Много от известното за Фламел идва от неговата книга "Йероглифика", в която се разказва как почти случайно станал [[алхимик]].
Когато се е родил - около 1330 г. във френското градче [[Понтоаз]], алхимията вече се упражнявала в цяла Западна [[Европа]]. Основаващи се на практиките на древногръцките и египетски ковачи, тайните на алхимията били възприети от арабския свят и се разпространили в Европа към 1200 г. Латинските книги описвали сложни лабораторни експерименти, химически съставки и процедури, с които можело да се създаде философски камък и да се придобие огромно богатство, да не споменаваме и вечния живот. Вярвало се е също,че алхимията е духовна практика,затова със скромност и всеотдайност алхимикът можел да постигне състояние на чистота и възвишеност. Като младеж Фламел не проявявал интерес към алхимията,макар че несъмнено бил чувал за нея. Той бил добре образован човек за епохата си,грамотен и на [[латински]] , и на [[френски]]. По-късно станал професионален преписвач, нотариус и книготърговец. До този момент животът на младия писар бил съвсем обикновен. Един ден в кантората му се появил непознат и му продал книга, която завинаги променила живота му. Позлатена книга,извънредно стара и голяма,само срещу два флорина,нито хартиена,нито пергаментова, каквито са останалите книги, а от съвсем тънка дървесна кора. Корицата била от бакър, много изящна и гравирана със странни изображения. След като прочел книгата Фламел се убедил ,че тя съдържа тайната на философския камък, стига той да можел да я проумее. Подобно на всички други алхимически книги,голяма част от нея нарочно била написана на тайнствен език. И най-големите тайни не се криели в думите, а в загадъчните символични илюстрции. Една от тях представлявала пустиня, пълна с красиви извори, от които бликали змии. Друга изобразявала брулен от вятър храст на върха на планина, заобиколена от грифони и змейове.
Самият той описва тази своя находка така:
“Писанието беше грижливо подвързано с една отвратителна кожа, украсена с релефни букви и с някакви странни рисунки… Изпитах чувството, че не бих могъл да разгадая словата, които бяха писани на език, различен от гръцки и латински, които аз владеех… Колкото до текстовете, вътре в книгата, писмената ми се сториха гравирани като с метално острие върху дървесна кора.“
На първата страница, със златни букви, било написано:
“От Абрахам Евреинът – жрец, принц, левит (еврейски свещенослужител), астролог и философ – до еврейския народ, разпръснат из цяла Франция, по волята Божия, поради Божия гняв. Народе, желанието ми е да преуспееш, пожелавам ти благоденствие…”
Това благопожелание било последвано от тройна анатема и от цял куп жестоки проклятия, изречени по адрес на всеки, който си позволи да разлисти това писание, без да е жрец, книжовник или, поне, писар, тоест – посветен.
Фламел се самоопределил като книжовник и започнал да разлиства книгата.
По–нататък, авторът предлагал помощта си на еврейския народ. Предлагал да му помогне да изплати дължимите си данъци към римската държава, в чиито граници живеел. Предлагал на своите сънародници да ги научи на тайната на трансмутацията (преобразуването) на различните метали в злато.
Фламел прерисувал илюстрациите, показал ги на свои колеги с надеждата, че някой ще ги разгадае, но без успех. Точно по това време се предполага, че Никола си направил лаборатория, в която изследвал тези части от книгата, които разбирал, но напразно. Алхимическата традиция изисквала онези, които изучели "изкуството", да бъдат посветени в тайните му от учител. Накрая Фламел отркил такъв в [[Испания]]. След като разгадали тайната, Фламел се върнал в [[Париж]] и след три години труд постигнал целта си. "Направих проекция на червения камък върху определено количество живак в присъствие единствено на Пренел, което превърнах в почти същото количество чисто злато"-пише той. Фламел го направил само три пъти. Ала това било много повече,отколкото му трябвало. Двамата с Пренел (жена му) живели скромно и използвали богатството си за благото на другите. През останалите си години те основали и издържали 14 болници, построили религиозни паметници, плащали за поддръжката на черкви и гробища и давали щедри подаяния на бедните вдовици и сиропиталища. Пренел починала през 1397 г. и Фламел прекарал последните си години в писане на алхимически трудове. Той умрял на [[22 март]] 1417 г. и бил погребан в черквата "Сен Жак Бушери", която се намирала близо до дома му.
Към 17 век историята на Фламел била вече обгърната в легенди. Разказвало се, че скоро след смъртта му крадци проникнали в дома му, търсейки злато. След като не открили нищо,отворили ковчега на великия алхимик с надеждата да открият парче от камъка. Вместо това установили,че ковчегът е празен-нямало нито камък, нито Фламел! Някой смятат, че Фламел и Пренел не са умирали. Те използвали камъка,за да станат безсмъртни. Последвал взрив от съобщения на очевидци, които твърдели, че са видели Фламел. Един пратеник на крал [[Луи XIV]] дори заявил, че ги срещнал в [[Индия]].През [[1761]] г. ги "видели" на постановка в Парижката опера.
| |||