|
'''Анатомия на растенията''' или '''фитотомия''' е дял от [[Морфология (биология)|морфологията]], който изучава макроскопския (видим с просто око) строеж на растенията. Анатомията на растенията е тясно свързана с тяхната [[цитология]] (която изучава състава, строежа и функциите на растителните клетки) и [[хистология]] (която изучава състава, строежа и функциите на растителните тъкани).
==Вегетативни органи==
Вегетативните органи служат за растеж и развитие на растенията. Към тях се отнасят:
=== Корен (''Radix'') ===
: Анатомия на [[корен (ботаника)|корен]]а (Radix)
::[[Корен (ботаника)#Структура на корена|Структура на корена]]
=== Стъбло ===
: Анатомия на [[стебло]]то
::[[Стебло#Структура на стеблото|Структура на стеблото]]
: Анатомия на [[дърво]]то
:: [[Кора (ботаника)|Кора]]
:::[[Лико]]
:::[[Флоема]]
:::[[Васкуларен камбий]]
:: [[Дърво (материал)#Сърцевина и беловина|Сърцевина и беловина]]
=== Лист (''Folium'') ===
: Анатомия на [[лист (ботаника)|лист]]a (Folium)
:: [[Лист (ботаника)#Анатомия на листа|Анатомия на листа]]
==Генеративни органи ==
Генеративните органи служат за размножаване на растенията. Към тях се отнасят:
=== Цвят ===
: Анатомия на [[цвят (ботаника)|цвета]]
::[[Чашка (ботаника)|Чашка]] (''Calyx'')
::[[Венче (ботаника)|Венче]] (''Corolla'')
::[[Тичинки]] (''Androceum'')
::[[Женски размножителни органи]] (''Gyneceum'')
=== Плод (''Fructus'') ===
: Анатомия на [[плод]]овете
::[[Околоплодник]]
::[[Лъжлив плод]]
=== Семе (''Semen'') ===
:Анатомия на [[семе]]ната (Semen)
::[[Зародиш]]
::: [[Семе#Структура на семето|Структура на семето]]
==История==
Около 300 г. пр. н. е. [[Теофраст]] пише няколко трактата за растения, от които са оцелели само два. Той развива концепции за морфология и класификация на растенията, които не издържат на научната критика на [[Ренесанс]]а.
Един швейцарски лекар и ботаник, [[Гаспар Боен]] въвежда [[биномна номенклатура|биномната номенклатура]] в [[таксономия]]та на растенията. Той публикува ''Pinax theatri botanici'' през 1596 г., където за първи път използва тази конвенция за именуване на видовете. Неговите критериите за класификация включват естествени сродства или ''афинитети'', които в много случаи са структурни.
Италианският доктор и микроскопист [[Марчело Марпиги]] е един от двамата осонователи на анатомията на растенията. През 1671 г. той пуъбликува ''Anatomiq Plantarum'' — първата голяма стъпка във физиогномията на растенията след [[Аристотел]].
Британският доктор [[Неемия Грю]] е другият основател на анатомията на растенията. Той публикува „Една идея за философска история на растенията“ (''An Idea of a Philosophical History of Plants'') през [[1672]] г. и „Анатомия на растенията“ (''The Anatomy of Plants'') през [[1682]] г. На Грю се приписва откритието на растителните клетки, въпреки че той ги нарича „мехурчета“ или „торбички“ (''vesicles'' и ''bladders''). Той правилно разпознава и описва половите органи на растенията (цветовете) и техните части.
През 18 век [[Карл Линей]] създава таксономия, основана на структурата, и неговата ранна работа е с анатомия на растенията. Въпреки че точното структурно ниво, което се разглежда като научно валидно за сравнение и различаване, се е променило с увеличаване на знанията, основните принципи са установени от Линей. Той публикува майсторксия си труд ''Species Plantarum'' през 1753 г.
През 1802 г. френския ботаник [[Шарл-Франсоа Брисо де Мирбел]] публикува ''Traité d'anatomie et de physiologie végétale'' („Трактат по анатомия и физиология на растенията“), поставяйки основите на [[клетъчна биология|цитология]]та на растенията.
През 1812 г. [[Йохан Якоб Паул Молденхавер]] публикува ''Beyträge zur Anatomie der Pflanzen'', описвайки микроскопични изследвания на растителни тъкани.
През 1813 г. швейцарският ботаник [[Огюстин Пирам де Кандол]] публикува ''Théorie élémentaire de la botanique'', в която твърди, че анатомията, а не физиологията на растенията трябва да бъде единствена основа за класификация на растенията. Използвайки научна основа, той създава структурни критерии за дефиниране и разделяне на растителните [[род (биология)|род]]ове.
През 1830 [[Франц Мейен]] публикува „Фитотомия“ — първият изчерпателен преглед на анатомията на растенията.
През 1838 г. немският ботаник [[Матиас Якоб Шлайден]] публикува „Приноси към фитогенезата“, заявявайки, че „низшите растения всички се състоят от една клетка, докато високите растения са изградени от (много) индивидуални клетки, потвърждавайки и продължавайки по този начин работата на Мирабел.
Един немско-полски ботаник, [[Едуард Щрасбургер]], описва митотичния процес при растителните клетки и показва, че ядрата на новите клетки могат да възникнат само от делението на други, съществували преди това ядра. Неговата ''Studien über Protoplasma'' е публикувана през 1876 г.
[[Готлиб Хаберланд]], немски ботаник, изучава физиологията на растенията и класифицира растителните тъкани на основа тяхната функция. На тази основа през 1884 г. той публикува ''Physiologische Pflanzenanatomie'' („Физиологическа анатомия на растенията“), в която описва дванадесет вида тъканни системи (абсорбтивна, механична, фотосинтетична и т.н.).
Британските палеоботаници [[Динкинфилд Хенри Скот]] и [[Уилям Кроуфорд Уилямсън]] описват структурите на вкаменени растения в края на 19 век. ''Studies in Fossil Botany'' на Скот е публикувана през 1900 г.
Следвайки „Произход на видовете“ на [[Чарлз Дарвин]] един канадски ботаник, Едуард Чарлз Джефри, който изучава сравнителната анатомия и филогенеза на различни групи васкуларни растения, прилага теорията към растенията, използвайки формата и структурата на растенията, за да въведе няколко еволюционни линии. Той публикува ''The Anatomy of Woody Plants'' през 1917 г.
Развитието на на сравнителната анатомия на растенията е поведено от една британска ботаничка, [[Агнес Арбър]]. Тя публикува ''Water Plants: A Study of Aquatic Angiosperms'' през 1920 г., ''Monocotyledons: A Morphological Study'' през 1925 г. и ''The Gramineae: A Study of Cereal, Bamboo and Grass'' през 1934 г.
След [[Втора световна война|Втората световна война]] [[Катрин Есо]] публикува ''Plant Anatomy'' (1953), която става окончателно учебникът по структура на растенията в североамериканските университети и другаде, като още се печата през 2006 г. Тя е последвана от ''Anatomy of seed plants'' през 1960 г.
[[Категория:Анатомия на растенията| ]]
[[Категория:Земеделие]]
[[Категория:Морфология]]
[[ast:Anatomía vexetal]]
[[cs:Anatomie a morfologie rostlin]]
[[da:Planteanatomi]]
[[de:Phytotomie]]
[[en:Plant anatomy]]
[[es:Anatomía vegetal]]
[[et:Taimeanatoomia]]
[[fr:Morphologie végétale]]
[[he:מורפולוגיה של צמחים]]
[[hu:Növényszervezettan]]
[[id:Anatomi tumbuhan]]
[[ja:植物解剖学]]
[[pl:Anatomia roślin]]
[[pt:Anatomia vegetal]]
[[ro:Anatomie vegetală]]
[[ru:Анатомия растений]]
[[sk:Anatómia a morfológia rastlín]]
[[sl:Anatomija rastlin]]
[[uk:Анатомія рослин]]
| 