Търновската патриаршия е призната на църковен [[СъборЦърковен събор в ЛампсакЛампаск|църковен събор]] в Лампсак]] през [[1235]] година от никейския патриарх [[Герман II]] и останалите източни [[патриарх|патриарси]], когато за първи търновски патриарх е избран [[Йоаким I]]. Диоцезът и се променял в зависимост от териториалните изменения на [[България]]. По времето на цар [[Иван Асен II]] тя има 14 [[епархия|епархии]] (без Търновски и Охридски диоцез) и 4 [[епископия|епископии]] (Белградска, Браничевска, Нишка и Велбъждка). След [[Битка при Велбъжд|битката при Велбъжд]] западните епархии са присъединени към [[Сръбска архиепископия|Сръбската архиепископия]], която през [[1346]] година е въздигната в сан патриаршия. Към средата на 14 век част от южните епархии, Варненската и Видинската епархия са присъединени към [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. След падането на [[България]] под османска власт Търноската патриаршия е унищожена като диоцезът и е присъединен към Цариградската патриаршия.
