Илия Бижев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 11:
'''Илия Иванов Бижев''' е [[българи|български]] [[общество|общественик]] и [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
==Биография==
Илия Бижев е роден на [[22 юли]] [[1882]] година в [[Крушево (Ном Сяр)|Крушево]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Негов брат е [[Никола Бижев]], един от основните водачи на [[ВМОРО]] в Крушево, а [[Димитър ГущановГощанов]] му е близък приятел.
 
На 18 годишна възраст Илия Бижев се присъединява към ВМОРО. Спомага утвърждаването на българското просветно дело в демирхисарско[[Валовища|Демирхисарско]] и [[сярСер]]ско, особено подпомага революционния кръжок в [[Серско педагогическо училище|серското педагогическо училище]]. Заедно със [[Стойо Хаджиев]], е делегат на [[Валовища|Демирхисарско]] при учреждаването на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]] през [[1909]] година.
[[Файл:Iliq Bijev.JPG|дясно|мини|Илия Бижев (прав), съпругата му Любица със сина им Атанас (вляво),
братът на Илия Бижев – Иван, и неговият син Кръстю. Солун (Гърция), 1907 г.]]
Участва в [[Поход към Цариград|походът към Цариград]], заедно с [[Яне Сандански]], [[Христо Чернопеев]], [[Тодор Паница]], [[Чудомир Кантарджиев]], [[Таската Серски]], при детронирането на [[Абдул Хамид II]].
 
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]], заедно със семейството си и това на малкия си брат Иван, се изселват в [[Мелник]] през [[1914]] година. Участва в [[Първа световна война|Първата световна война]] и след това трайно се установява в [[Петрич]].
 
Илия Бижев се занимава с учителство и търговия, а също е помощник-адвокат и общественик. През [[1924]] година е съосновател на тютюневата корпорация „Самуилова крепост“ в Петрич, заедно с [[Иван Ангов]] и други. На следващата година открива тютюнева фабрика със същото име в София и е неин първи директор.
 
Илия Бижев е лежал в демирхисарския, солунския и софийския затвори. Умира в [[София]] през [[1966]] година.
 
==Източници==