Черна (река): Разлика между версии

{{друго значение|реката в Република Македония|реката в Сърбия, която понякога се нарича Църна река,|Църни Тимок}}

[[Картинка:Buchin-bridge.jpg|дясно|мини|800п|Мост на Църна при Бучин.]]

 

Черна извира от извора Църна дупка в близост до село [[Железнец]] на надморска височина от 760 метра. От извора си до село [[Бучин]] Църна тече през областта [[Демир Хисар (област)|Демир Хисар]], а от Бучин до село [[Скочивир]] през най-голямата котловина в Македония [[Пелагония]]. През Пелагония реката тече в посока север-юг, а при село [[Брод (Община Новаци)|Брод]] прави голям завой и потича на североизток. При село Скочивир реката влиза в [[Скочивирска клисура|Скочивирската клисура]], най-дългият [[пролом]] в Република Македония. Реката тече през областта [[Мариово]], където има характер на планинска река - бърза, с тясно корито и високи брегове. В землището на село [[Галище (Община Кавадарци)|Галище]] Черна навлиза в [[Тиквешко езеро|Тиквешкото езеро]], [[язовир]] оформен преди края на Скочивирската клисура.

 

Водите на Черна се използват за [[напояване]] и производство на [[електричество]]. След язовирната стена при село [[Возарци]] до устието си във Вардар при античния град [[Стоби]], Църна има характер на равнинна река.

 

Край големия завой на Черна през [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] се разиграва мащабно сражение между българските и съглашенските части, известно като [[Битка при завоя на Черна]].

 

==Етимология==

Българското име на реката е превод на [[тракийски език|тракийското]] име ''Erigon'', означаващо „черен“, сродно с [[гръцки език|гръцкото]] ''έρεβος'' „мрак“, [[арменски език|арменското]] ''erek'' ''вечер'', [[Нордически език|нордическото]] ''røkkr'' „мрак“, [[готски език|готското]] ''riqis'' „мрак“, [[санскрит|санскритското]] ''rájas'' „нощ“, [[тохарски Б|тохарското]] ''orkamo'' „тъмен“<ref>Katičic', Radoslav. ''Ancient Languages of the Balkans''. Paris: Mouton, 1976: 147</ref>.

 

== Бележки ==