Разлика между версии на „Калоян“

+картинка
(+ кат)
(+картинка)
{{Монарх|име=Калоян
| описание=цар на България
| изображение за личността=[[Картинка:Kaloyan Varna.jpg|300px]]
| описание на изображението=<small> 8-метровият паметник във Варна, издигнат по повод 800-те години от гибелта на владетеля и за приноса му за присъединяване на Варна към Българската държава.
| описание на изображението=<small></small>
</small>
| управление=[[1197]]-[[1207]]
| коронация=
| герб=
}}
'''Калоян Асен''' (Йоаница) е [[Български владетели|цар на България]] от [[1197]] до [[1207]] г. Той е най-малкият брат на българските царе [[Иван Асен I|Асен]] и [[Петър IV|Теодор Петър]].
 
Вероятно след обсадата на [[Ловеч]] [[1187]] г. е пратен в [[Константинопол]] като заложник. Там прекарва около 2 години. Калоян успял да избяга от Византия към края на [[1189]] г. Оттогава цар [[Иван Асен I|Асен]] го държал постоянно при себе си. След смъртта на [[Иван Асен I|Асен]], цар [[Петър IV|Петър]] го взел за помощник в управлението. Когато и той станал жертва на заговор, Калоян изпреварил заговорниците и бил коронясан за български цар в началото на [[1197]] г.
 
Още през [[1198]] г. Калоян започнал действия против [[Византия]], като привлякъл на своя страна самостоятелни владетели на области. Бързо успели да превземат силната тракийска крепост Констанция ([[Симеоновград]]). След това се отправили към Варна. Тя се защитавала от голям гарнизон. Българските войски обсадили града и на третия ден ([[24 март]] [[1201]] г.) овладели крепостните стени и нахлули в града. В края на [[1201]] г. започнали преговори за мир и той бил подписан през [[1202]] година.
 
[[Картинка:Forty Martyrs Church Svik.jpg|дясно|мини|270п|Храм-паметник „[[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|Свети Четиридесет мъченици]]", където е открит гробът на цар Калоян, препогребан с държавни почести на 19&nbsp;април&nbsp;2007&nbsp;г.]]
[[Картинка:Kaloyan of Bulgaria Grave.JPG|дясно|мини|270п|Гробът на цар Калоян във [[Велико Търново]]. Саркофагът е изработен от неръждаема никелирана стомана, върху който е гравиран личният знак на владетеля]]
'''Калоян Асен''' (Йоаница) е [[Български владетели|цар на България]] от [[1197]] до [[1207]] г. Той е най-малкият брат на българските царе [[Иван Асен I|Асен]] и [[Петър IV|Теодор Петър]]. Вероятно след обсадата на [[Ловеч]] [[1187]] г. е пратен в [[Константинопол]] като заложник. Там прекарва около 2 години. Калоян успял да избяга от Византия към края на [[1189]] г. Оттогава цар [[Иван Асен I|Асен]] го държал постоянно при себе си. След смъртта на [[Иван Асен I|Асен]], цар [[Петър IV|Петър]] го взел за помощник в управлението. Когато и той станал жертва на заговор, Калоян изпреварил заговорниците и бил коронясан за български цар в началото на [[1197]] г.
 
Още през [[1198]] г. Калоян започнал действия против [[Византия]], като привлякъл на своя страна самостоятелни владетели на области. Бързо успели да превземат силната тракийска крепост Констанция ([[Симеоновград]]). След това се отправили към Варна. Тя се защитавала от голям гарнизон. Българските войски обсадили града и на третия ден ([[24 март]] [[1201]] г.) овладели крепостните стени и нахлули в града. В края на [[1201]] г. започнали преговори за мир и той бил подписан през [[1202]] годинаВ края на [[1199]] г. Калоян получил писмо от папа [[Инокентий III]], който се надявал да присъедини България към католическата църква. Калоян отговорил след около три години като настоявал за царска корона и самостоятелна църква. На [[15 октомври]] [[1204]] г. кардинал Лъв пристигнал в Търново. Той миропомазал архиепископ Василий за примас на българската църква, а от името на папа [[Инокентий III]] провъзгласил Калоян за крал (Rex Wallahorum et Bulgarorum) и му връчил корона и скиптър. Калоян изпратил писмо на [[Инокентий III]], че е коронясан за император, а първосвещеника му — за глава на българската църква. По този начин далновидният крал Калоян сключил уния (от лат. — съюз, обединение) и признал върховенството на католическата църква. Така и двете страни били удовлетворени, а папската благословия и коронация придали голям авторитет на българския владетел в цяла Европа. През същата година рицарите от четвъртия [[кръстоносен поход]] нахлуват във [[Византия]].
 
През същата година рицарите от четвъртия [[кръстоносен поход]] нахлуват във [[Византия]]. Калоян предложил своята помощ на рицарите, но те я отхвърлили. На [[12 април]] [[1204]] г. западните рицари превзели [[Константинопол]] и провъзгласили [[Латинска империя|Латинската империя]]. Те отново отхвърлили предложената от цар Калоян подкрепа. Неочаквано гръцката аристокрация в Тракия се обърнала за помощ към цар Калоян. Ромеите се заклели да го имат за свой владетел, ако им помогне да се избавят от рицарите. Въстанието на гръцката аристокрация избухнало в началото на [[1205]] г. Император [[Балдуин IX Фландърски|Балдуин]] тръгнал да накаже непокорните градове. Когато стигнал до [[Одрин]] на [[29 март]] [[1205]] г., той видял над крепостните стени да се вее знамето на цар Калоян. Рицарите обсадили града, като се опитвали да подкопаят крепостните стени. Междувременно били подложени на нападения от куманската конница. На [[14 април]] [[кумани]]те отново нападнали. Част от рицарите се втурнали да ги преследват и увлекли и други след себе си, включително и император Балдуин. Така куманите ги отвели до мястото, където в засада чакала основната част от българската армия. „Непобедимите“ западни рицари били напълно разгромени, а в плен паднал самият император. Той бил ослепен и отведен в Търново, където останал пленник т.нар. [[Балдуинова кула]] в [[Царевец]] до края на дните си, когато е хвърлен от т.нар. „Лобна скала“ в пропастта.
след себе си, включително и император Балдуин. Така куманите ги отвели до мястото, където в засада чакала основната част от българската армия. „Непобедимите“ западни рицари били напълно разгромени, а в плен паднал самият император. Той бил ослепен и отведен в Търново, където останал пленник т.нар. [[Балдуинова кула]] в [[Царевец]] до края на дните си, когато е хвърлен от т.нар. „Лобна скала“ в пропастта.
 
[[Картинка:Kaloyan of Bulgaria Grave.JPG|дясно|мини|270п|Гробът на цар Калоян във [[Велико Търново]]. Саркофагът е изработен от неръждаема никелирана стомана, върху който е гравиран личният знак на владетеля]]
 
След това цар Калоян повел войските си към владенията на солунския крал Бонифаций. Военната кампания през [[1205]] г., приключила с влизането му в [[Пловдив]]. Градът му бил предаден от пловдивските [[павликяни]].
 
През [[1207]] г. цар Калоян отново се отправил към [[Солун]] и обсадили града. Предполага се, че той е бил убит от първия си военачалник — куманина Манастър. Предполага се също, че Калоян е станал жертва на заговор, в който е възможно да е участвала и съпругата му, също куманка.
 
След като костите на Калоян са стояли от откриването им през 1972 г. във Великотърновския музей, на 19 април 2007 г., те се пренасят с държавни почести до реставрираната църква „[[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|Свети Четиридесет мъченици във Велико Търново]]“. На церемонията присъстват президентът Георги Първанов, висшите представители на армията, църквата и науката. Спазен е протоколът на държавно погребение, тъй като цар Калоян е бил един от най-далновидните владетели на българската държава и върховен главнокомандващ.
 
6144

редакции