Разлика между версии на „Петър Панчевски“

м
редакция без резюме
(кат)
м
| починал-място=[[София]], [[България]]
}}
'''Петър Павлов Панчевски''' (известен още като Пьотр Георгиевич Павлов) е български военнослужещ, армейски [[генерал]],. единствениятЕдинственият българин с генералско звание в [[Червената армия]].-"генерал-майор от инженерните войски" -[[19 04 1945]] г.
 
Завършва педагогическо училище в [[Лом]] ([[1923]] г.) и участва в [[Септемврийското въстание]]. След потушаването на бунта емигрира в [[Югославия]], а от [[1925]] г. е в [[СССР]].
Завръща се в България през [[1945]] г., където достига званието армейски генерал в БНА. Командир е на обединение през периода [[1949]]-[[1950]] г., а от 1950 до [[1958]] г. е министър на народната отбрана на [[Народна република България]]. Той е и в основата на арестуването на генералите [[Славчо Трънски]], [[Денчо Знеполски]], в така наречения процес "[[Трайчо Костов]]". Генерал Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски по негова заповед.
 
Петър Панчевски е [[народен представител]] (1950-[[1961]] г.) и [[посланик]] на България в [[Китай]] от [[1958]] до [[1962]] г."Герой на социалистическия труд"(1967),"Герой на НРБ"(1972)
 
Умира на [[17 ноември]] [[1982]] г. в [[София]].
63

редакции