}}
'''Манастирът Високи Дечани''', '''Манастирът Дечани''', '''Дечанският манастир''' или само '''Дечани''' е [[средновековие|средновековен]] [[православие|православен]] [[манастир]] в [[Косово]]. [[Архитектура|Архитектурно]] е съграден в съответствие с ''[[готика]]та'' на [[Апулия]], а архитектурното му оформление го причислява към [[вардарски стил|вардарския стил]] на късна [[Рашка (държава)|Рашка]]. Тук почиват [[мощи]]те на [[крал]] [[Стефан Дечански|Стефан Урош III Дечански]] /(кръстен от следовниците си по името на манастира/), което прави мястото център за поклонение. Кралският ковчег се намира в манастирския [[параклис]], преди [[иконостас]]а. В [[църква]]та [[Христос Пантократор (църква)|Христос Пантократор]] се пази ансамбъл от средновековни [[стенопис]]и на славяновизантийското изкуство. Строежът на църквата е започнат през последните години от управлението на Стефан Дечански, и е завършен от неговия син и престолонаследник [[Стефан Душан|Стефан Душан]].
== Местоположение ==
== История ==
Манастирът е най-голямата сграда в средновековна Рашка, и е построен в годините [[1328]] - [[ 1335]] от францисканския монах [[Фра Вита]], като последен дом за крал Стефан Урош. Църквата представлява петкорабна базилика. Високите колони и готическите прозорци говорят за силно западно влияние. На главния вход на църквата, и на колоните, се намират произведения на каменоделското изкуство, като седящата фигура на Христос Пантократор, глави на лъвове и скулптури на лъвове. [[Стенопис]]ите изографисани в периода 1335 - [[1350]], са сред най-впечатляващите примери за т.нар. ''"„[[палеологов ренесанс|палеоложко възраждане]]"''“ в [[изобразително изкуство|изобразителното изкуство]] на православните страни, намиращи се традиционно във византийска сфера на влияние. Тук са портретите с владетелите от родословието на [[Неманичи]]те. Следствие от канонизирането на ''крал Стефан Урош III Дечански'' за [[светец]] по времето на [[Стефан Лазаревич]] /(в началото на [[15 век]]/), и от написаното негово [[житие]] на българския писател [[Григорий Цамблак]] ([[1402]]-[[1409]] [[игумен]] на манастира), мястото бързо продобива голяма слава, и е предпочитана цел за поклонение по време на [[османско робство|османското робство]].
Художественото значение на манастира се състои в изцяло обрисуваната негова църква със стенописи. Изрисувана е в чест и в памет на ''крал Стефан Урош III'', към което [[име]] се добавя [[суфикс]]а "''Дечански''"„Дечански“. Днес манастирът е център на [[култ]]а към ''Свети Стефан Урош III Дечански''. Неговият син, [[цар]] [[Стефан Душан]] (царувалцарува в годините [[1346]]-[[1355]]), след приключване на строителството освещава манастира на името на баща си.
Манастирската църква е богато украсена със стенописи. Те представляват най-добрия ансамбъл от стенописна [[живопис]] на [[Балкани]]те през [[Средновековие]]то. Хранилището на църквата притежава ценни [[икона|икони]] от [[14 век|14]] до [[16 век]], и други църковни произведения на [[изкуство]]то. Мястото с гроба на ''св.Свети Стефан Урош III Дечански'' е важно за [[православие]]то, като център за поклонение. [[Саркофаг]]ът е от изографисано дърво, и той стои на мраморен постамент, около който поклонниците минават лазейки. Стенописите във вътрешността на църквата (1335-1350), са направени по византийски модели.
== Световно Културно Наследство ==
През [[2004]] г. манастирът е обявен от [[ЮНЕСКО]] за паметник на [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Световно Културно Наследство]]. В същото време, заради правния статус на Косово и трудната ситуация със сигурността в [[страна]]та, комплексът е вписан в ''червения списък на застрашеното световно културно наследство''.
== Линкове ==
|